Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Рейт изсумтя развеселен.
— Говорех за меч, който да чистя и точа.
— Празната ножница на кралица Скара не се ли нуждае от лъскане?
Рейт извърна поглед и видя лукавата усмивка на брат си.
— Аз съм готов, но до момента нямам кралска покана.
— На твое място не бих таил големи надежди, братко. Докато чакаш, защо не похапнеш. — Ракки кимна към старото, мазно и почерняло отдолу котле на огъня.
— Заек? — Рейт притвори очи и пое дълбоко дъх. Изпълнилата ноздрите му миризма го върна към други времена, в които беше делил с брат си всичко, ядене, надежди, господар. — Обичам заешко.
— Естествено. Познаваме се, както никой друг.
— Така е. — Рейт хвърли крадешком поглед към брат си. — Е, какво има?
— Не мога ли просто да сготвя заешко на брат ми?
— Естествено, само дето досега не си го правил. Какво искаш?
Ракки остави щита на Горм и прикова очи в тези на Рейт.
— Гледам те всеки ден с младата кралица на Тровенланд, онзи неин пропаднал пират и това закръглено подобие на пастор и ми изглеждаш щастлив. Ти никога не си щастлив.
— Те не са толкова лоши — отвърна Рейт, смръщил чело. — Освен това нали сме на една и съща страна.
— Нима? Хората започват да се чудят дали въобще искаш да се върнеш.
Ракки винаги знаеше къде точно да го жегне.
— Нищо от това не е по мое желание! Просто правя каквото мога с каквото имам. Готов съм на всичко, за да се върна тук!
— Радвам се да го чуя. — Отговорът дойде отзад.
Вече не беше безпомощно малко дете, но този глас все още го караше да притваря плахо очи в очакване на поредния шамар. Трудно, но намери сили да се обърне и погледне право в яркосините очи на майка Скаер.
— Липсваше ми, Рейт. — Тя клекна пред него, подпря лакти на коленете си и провеси надути тънки китки. — Мисля, че е крайно време да се върнеш на мястото, което ти се полага.
Рейт преглътна и установи, че устата му беше пресъхнала. Отново да пълни чашата на краля. Отново да носи кралския меч. Отново да се бие рамо до рамо с брат си? Отново да е най-свирепото, най-кораво и най-кръвожадно копеле? Отново да пали, убива и един ден да се сдобие със своя верига от топките на дръжките на повалени врагове?
— Това е всичко, които искам — отвърна пресипнало Рейт. — Всичко, което някога съм искал.
— Знам — каза пасторът с онзи неин мек и утешителен тон, който го плашеше повече от гневните ѝ викове. — Знам това. — Тя протегна ръка и разроши косата му, както човек почесваше кутре зад ухото. — Но преди това твоят крал има една последна задача за теб.
Рейт усети ледена тръпка между плешките си:
— Назови я.
— Боя се, че отец Ярви е поставил халка на красивото носле на кралица Скара. И сега може да я води накъдето си поиска. Боя се, че ще я отведе право към гибелта ѝ, а с нея и всички нас.
Рейт извърна поглед към брат си, но от там не дойде помощ. Както обикновено.
— Тя сама взима решения, мисля — промърмори той.
Майка Скаер изсумтя натъжено:
— Отец Ярви е на път да наруши най-светия закон на Събора. Да изнесе елфически оръжия от Строком.
— Елфически оръжия?
Тя се наведе, изсъска в лицето му и Рейт трепна и стисна очи:
— Видях с очите си! Заслепен от арогантността си, той ще отприщи магията, разкъсала бог. Знам, че не си умник, Рейт, но нима не виждаш какви рискове крие това?
— Мислех, че никой не може да излезе жив от Строком…
— Онази вещица, Скифър, е тук. Тя може. И ще го направи. Ако малката кучка даде гласа си в полза на Ярви.
Рейт прокара език по устните си:
— Мога да поговоря с нея…
Скаер стрелна ръка и Рейт не се сдържа да не стисне очи и изкриви от страх лице, но тя просто постави нежно хладна длан на бузата му.
— Мислиш ли, че съм толкова жестока, че да те изправя в дуел с думи срещу отец Ярви? Не, Рейт, не бих го направила. Ти не си по приказките.
— Ами тогава…
— Ти си убиец. — Челото ѝ се сбърчи така, сякаш беше разочарована, че сам не се е досетил. — Искам да я убиеш.
Рейт зяпна насреща ѝ. Какво друго можеше да направи, освен да я зяпа? Изведнъж му стана ужасно студено.
— Не… — прошепна той, но думите излязоха така неуверено от устата му. — Моля…
— Не? — Ръката ѝ стисна до болка лицето му. — Моля? — Рейт се опита да се измъкне, но нямаше сили и тя придърпа лицето му към нейното и почти опря нос в неговия. — Аз не те моля, момче — изсъска майка Скаер, — това е заповед от твоя крал.
— Ще разберат, че съм аз — проплака Рейт в отчаян опит да се хване за някакво извинение.
— Остави мисленето на мен. Вече съм се погрижила за всичко. — Майка Скаер измъкна отнякъде тънко стъклено шишенце и нещо като вода на дъното. — Някога пълнеше чашата на крал. Малко от това в чашата на кралица няма да ти е никакъв проблем. Нужна е само капка. Тя няма да страда. Просто ще заспи и никога повече няма да се събуди. Само така ще сложим край на тази елфическа лудост. И кой знае, може би дори ще успеем да сключим примирие с Върховния крал.