Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Яркия Йълинг изгори ковачницата ми, както и повечето от Шеста улица. Май сега съм оръжейникът от под стълбите в Бейлова крепост.
— Бейлова крепост само може да спечели от това. — Чуха се доста по-леки стъпки по стълбите и кралица Скара влезе с грациозна стъпка в ковачницата. Беше още по-слаба от последния път, когато Кол я видя. Ключиците ѝ стърчаха болезнено изпъкнали нагоре. Изглеждаше така не на място сред мръсотията и потта на ковачницата, като лебед в кочина.
Кол повдигна озадачен вежди, Рин също.
— Кралице моя — смотолеви той.
Огромните зелени очи на Скара останаха приковани в Рин.
— Толкова съжалявам за смъртта на брат ти. От всичко, което чувам за него, бил е добър човек.
— Ъхъ, ами… — Рин сведе поглед към масата. — Тях майка Война прибира първо.
— Можем само да се молим редът на баща Мир да дойде по-скоро — каза Кол.
Кралица Скара извърна към него пълен с презрение поглед. Очевидно пренебрежението ѝ към такива прояви на набожност можеше да се мери с това на Трън.
— Стига първо Яркия Йълинг да гние в земята — отвърна тя.
— Аз не съм много по молитвите, но ще се моля за това — каза Рин.
— Чувам, че правиш мечове. Най-добрите мечове из земите около Разбито море.
— Направих този на крал Удил. Направих този на Трън Бату. — Рин размота вързопа на масата и ѝ показа последното си творение. Мечът, по който бяха работили заедно с Кол. — Този направих за мъж, който умря миналата седмица в Торлби.
— И ножницата ли си я правила ти? — Рейт прокара дебели пръсти по дървото. — Хубава е.
— Аз работя по острието — отвърна Рин. — Кол е по дървото.
Рейт се обърна към него:
— Имаш дарба, с която трябва да се гордееш. Ще ми се и аз да можех да правя неща. — Рейт сви юмрук и изкриви лице, сякаш от болка. — Но ме бива повече в рушенето им.
— Това не иска толкова старание — промърмори Кол.
— Имам нужда от меч — каза Скара. — И ризница по мярка.
Рин изгледа кралицата от глава до пети. Не даваше вид, че ще успее да се задържи на крака облечена в ризница, а да се бие с нея и дума да не става.
— На битка ли отиваш, кралице моя?
Скара се усмихна:
— Богове, как не. Но искам да изглеждам така, сякаш мога да го направя.
Прекалено много пастори
— Майко Скаер, какво удоволствие. — На Скара ѝ бе нужен само поглед, за да се убеди, че в посещението на пастора на Горм няма да има никакво удоволствие. Тя по принцип бе жена, направена от остри ръбове и ъгли, но сега лицето ѝ бе по-сурово от всякога, а погледът ѝ бе като наточено длето.
— Моля да ме извиниш за вида на покоите ми, но трябваше да започнем с обзавеждането от нищо. — Мебелите бяха събрани оттук-оттам, единствената украса на стените бяха пленени в битка знамена, а Синия Дженър отказваше да ѝ каже откъде беше намерил постелята от гъши пух. Но това беше стаята, в която Скара беше родена, трите ѝ прозореца гледаха към двора на единствената ѝ крепост и тя не възнамеряваше да ходи никъде.
— Ще желаеш ли малко вино? — Скара понечи да се обърне да махне на прислужницата, но Скаер я накара да закове на място с един-единствен поглед.
— Не съм дошла да пия вино, кралице моя. Дошла съм да обсъдим подкрепата ти за отец Ярви.
— Дадох гласа си в полза на Тровенланд.
— Ще има ли полза Тровенланд от ново Разкъсване на бог? — Гневът се прокрадна в тона на майка Скаер. — Ами ако отец Ярви не успее да овладее тази елфическа магия? Но да кажем, че успее, тогава какво? Мислиш ли, че после ще се откаже от нея просто ей така?
— По-добре ли ще е за Тровенланд войските на Върховния крал да безчинстват из земите ни? — Скара усети гневът да се прокрадва и в нейния тон, опита да се овладее, но не успя. — По-добре ли ще е Яркия Йълинг да изгори и малкото останало незапалено?
Очите на майка Скаер се присвиха свирепо насреща ѝ.
— Не искаш да направиш това, кралице моя.
— Изглежда всички знаят по-добре от мен какво искам и какво не искам да направя. — Скара хвърли любопитен поглед към сестра Ауд. — Имало ли е някога кралица, която да се е радвала на съветите на толкова много пастори наведнъж?
— Този товар поне мога да сваля от раменете ти — каза Скаер. — Щом смяташ да се присъединиш към лудостта на отец Ярви, аз ще трябва да го държа под око през цялото време. Същевременно кралят ми ще се нуждае от пастор до себе си. — Тя протегна дълга татуирана ръка и подкани с показалец чирака си. — Край на игрите, сестра Ауд. Връщаш се на мястото си. Някой трябва да храни враните ми.
Лицето на сестра Ауд посърна и Скара едва се удържа да не направи същото. До този момент не беше осъзнала колко много разчиташе на пастора си. Колко ѝ се доверяваше. Колко я харесваше.