Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Решимостта на Рейт се стопи като оставено пред огъня масло.
— Свикваш, кралице моя — отвърна пресипнало той.
Тя го изгледа недоумяващо:
— Добре ли си, да не ти е зле?
— Кой, аз? — запелтечи Рейт. — Не, защо?
— Кога се научи на обноски? Богове, колко е горещо. — Тя задърпа яката на ватената подплата на ризницата. Никога досега Рейт не я беше виждал така жива. Лицето ѝ бе зачервено, очите ѝ горяха, кожата ѝ блестеше влажна от пот. Тя щракна с пръсти на робинята си. — Донеси ми вино, ако обичаш.
— Нека аз — каза Рейт и се завтече към каната на масата.
— Щом ще ми прислужват, нека поне да е най-добрият. — Тя кимна към Рейт и каза на Рин. — Доскоро пълнеше чашата на крал.
— Доскоро — промърмори под нос Рейт. И скоро пак щеше да го прави. Ако се справеше с една последна задача.
Почти не чуваше повече за какво говори Скара зад гърба му, така силно блъскаше сърцето ми. Бавно, много внимателно, стараейки се да не проличи как трепериха ръцете му, той започна да сипва виното. Приличаше на кръв в чашата.
През целия си живот беше искал да е воин. Мъж, който стои до краля си и печели слава на бойното поле. В какво се бе превърнал? В мъж, който пали ферми. Който предава доверието на другите. Който трови жени.
Каза си, че няма друг начин, че просто трябва да се направи. Заради краля му. Заради брат му.
Усещаше погледа на майка Ауд в тила си докато отпиваше малко от виното — част от задължението му, да се увери, че чашата не е опасна за по-достойни устни. Чу как тя тръгна към него, но тогава Скара се обърна към нея.
— Майко Ауд! Срещала си отец Ярви преди да стане пастор, нали?
— Да, кралице моя, за кратко. Още тогава беше безмилостен като…
Рейт чу пастора да се обръща към кралицата и затаил дъх, извади от ризата си даденото му от майка Скаер шишенце. Извади внимателно тапата и капна една капка в чашата. Една капка стига. Загледа се в надиплената повърхност на виното и когато тя се изглади отново, прибра обратно шишенцето в пазвата си. Изведнъж коленете му омекнаха. Подпря се на юмруци на масата.
Каза си, че няма друг начин.
Вдигна с две ръце чашата и се обърна.
Скара клатеше невярващо глава, докато Рин напасваше ризницата около кръста ѝ — сръчните ѝ пръсти диплеха бримките и ги пришиваха със стоманена нишка.
— Кълна си, по-умела си с метала, отколкото някогашната ми шивачка с коприната.
— Благословена съм от Тя-която-удря-наковалнята, кралице моя — промърмори Рин и отстъпи назад, за да огледа резултата. — Въпреки че напоследък не се чувствам кой знае колко благословена.
— Всичко ще се оправи. Сигурна съм.
— Звучиш като брат ми. — Рин се усмихна натъжено и заобиколи кралицата, за да огледа ризницата на гърба ѝ. — Мисля, че сме готови. Остава само да я сваля и се захващам с прекрояването.
Докато Рейт приближаваше с виното, Скара се изправи в цял ръст и постави длан на дръжката на кинжала в колана ѝ:
— Е? Ще мина ли за воин?
Богове, езикът му се беше вързал на възел. Коленете му трепереха, когато коленичи пред нея, точно както преди коленичеше пред Горм преди всеки дуел или битка. Точно както щеше да коленичи отново.
— Ако всяка стена от щитове е построена от такива воини — успя най-накрая да изрече, — няма да имаш никакъв проблем да накараш хората си да я щурмуват, те сами ще хукнат през глава. — И Рейт вдигна чашата над главата си.
Каза си, че няма друг избор.
— Хм. Мисля, че мога да свикна с това красиви мъже да коленичат в краката ми. — И Скара се засмя с онзи неин плътен и силен, необуздан смях. Тя посегна към чашата.
Сделки
— Защо се бави? — промърмори отец Ярви и погледна отново към вратата.
Кол не беше свикнал да вижда учителя си така разтревожен и това разтревожи и него. Сякаш тревогите за съдбата на света, която щяха да обсъждат днес, не му бяха достатъчни.
— Може би още се облича — прошепна Кол. — Струва ми се, че е от хората, които ще прекарат доста време в обличане за случай като този.
Отец Ярви се обърна и го изгледа така сърдито, че на Кол му се прииска да се слее със стола.
— А на мен ми се струва, че е от хората, които могат да преценят колко време ще им е нужно, за да се облекат за ден като този, без да закъсняват. — Той се надвеси над Кол. — Не мислиш ли?
Кол се покашля и погледна тревожно към вратата:
— Защо се бави?
От другата страна на тронната зала на Бейл, застаналата зад рамото на Гром-гил-Горм майка Скаер започваше да изглежда все по доволна от нещо. Все едно двамата с Ярви седяха на двете блюда на огромни везни, едното не може да се издигне без другото да слезе надолу.