Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Лъжи
Рин никога не вършеше нещата наполовина. И Кол обичаше това в нея.
С пристигането си в Бейлова крепост тя тръгна да търси ковачницата. Намери си свободно място в една от множеството изби и килери, подреди старателно инструментите си и се хвана на работа. „Във времена като тези винаги има нужда от един ковач в повече“, каза му тя.
И оттогава не беше излязла от горещата, тъмна и вмирисана на въглища изба. Ковеше, точеше, набиваше нитове от сутрин до здрач. Започваше да се тревожи за нея. Повече отколкото се тревожеше за себе си, а това не се случваше често.
Постави внимателно ръка върху нейната:
— Никой няма да те вини, ако поспреш за малко.
Тя избута настрана ръката му и продължи да лъска острието.
— Спра ли, ще започна да мисля. Не искам да мисля.
Той посегна отново:
— Знам, Рин, но…
Тя блъсна отново ръката му:
— Не ми се пречкай.
— Съжалявам.
— Спри да се извиняваш.
— Хубаво, не съжалявам.
Тя спря и го изгледа сурово.
— При всички положения, спри с шегите.
Кол се осмели да се усмихне:
— Наистина съжалявам.
Тя като че ли се усмихна едва, но после лицето ѝ отново стана сериозно. Обичаше да я разсмива, но се съмняваше, че днес ще успее да измъкне повече усмивки от нея. Тя се подпря на юмруци върху масата и повдигнала рамене, се загледа в надраното дърво.
— Не спирам да мисля за нещата, които не успях да му кажа. Отварям уста. Обръщам се да го повикам. — Тя оголи зъби сякаш щеше да заплаче, но очите ѝ останаха сухи. — Но него го няма. И никога няма да се върне. Колкото и да мисля за това, не мога да повярвам. — Тя поклати натъжено глава. — За всеки имаше добра дума. Винаги готов да направи някому добрина. И какво добро видя той от това?
— Добрините му бяха за другите — каза Кол. — И те никога няма да ги забравят. Аз никога няма да го забравя. — Бранд му спаси живота. И поиска едно от него. Да постъпи както е редно с Рин. — Бил съм на твоето място… — Треперещият му глас почти заглъхна. — Знам какво е да загубиш някого.
— А аз съм била на твоето. Знам какво е да се опитваш да утешиш някого. Когато умря майка ти.
Точно така започна всичко между тях. Не с гръм от ясно небе, а бавно и постепенно, като пускащо надълбоко корени дърво. Спомни си ръката на Рин през раменете му, докато отец Ярви говореше на погребението на майка му. После ръката ѝ в неговата, докато заравяха могилата. Смеха ѝ, когато отиваше да поседи в ковачницата ѝ, просто да не е сам. През цялото това време тя беше до него. Дължеше ѝ поне толкова. Дори и да имаше усещането, че се задушава.
— Какво да направя? — попита я той.
Рин взе камъка за точене и се върна към работата си със сериозно изражение на лицето. Богове, толкова е силна. Беше едва година по-възрастна от него, а на моменти му се струваше, че бяха една дузина.
— Просто бъди тук. — Тя започна да точи острието и лицето ѝ лъсна от пот. — Просто кажи, че ще бъдеш тук.
— Ще бъда тук — насили се да отвърне Кол, въпреки че вътрешно нямаше търпение да излезе навън, да диша свободно. Въпреки че се отвращаваше от себе си заради това. — Обещавам…
Чу тежки стъпки по дървените стъпала и изпита облекчение от края на разговора. До момента, в който не видя кой влезе, навел глава под ниския праг на вратата. Самият белокос оръженосец на Гром-гил-Горм, чието чело се отнесе така грубо с носа на Кол под кедровото дърво в двора на Цитаделата.
— Ти — каза Кол и стисна юмруци.
Рейт направи кисела физиономия.
— Да. Аз. Ще прощаваш. Как ти е носът?
Може би това трябваше да мине за извинение, но Кол изпита само болка.
— Леко пострадал — отвърна троснато той, — но не колкото гордостта ти.
Рейт просто сви рамене:
— Тя така или иначе си беше на парчета. Знаех, че си два пъти по-добър катерач от мен, иначе нямаше да се налага да те удрям. И се изкатери дотук, а? Ама че катерене ще да е било.
Комплиментът не даде на Кол нов повод за недоволство и това го подразни още повече.
— Какво искаш от мен сега? — Гласът му потрепери и изтъня и това го вбеси още повече. Приличаше на перчещо се на вълк кутре.
— Нищо. — Рейт извърна очи към Рин и погледът му спря на покритите ѝ с капки пот голи рамене. На Кол хич не му хареса как я гледаше. — Ти ли си оръжейникът от Шеста улица?
Рин изтри чело в престилката си и на свой ред го изгледа изпитателно. На Кол не му хареса и това как тя гледаше него.