Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Най-вероятно сърцето не е издържало. Ще уточним след аутопсията — и кимна на милиционерите: — Носете го.
Те сложиха тялото на Гармаш в носилката, оказала се твърде голяма за него, и го изнесоха от къщата. Едва тогава Денис забеляза възрастната жена, седнала на табуретка в отсрещния край на стаята. Тя гледаше в една точка пред себе си с безизразни, сухи очи. Млад мъж в цивилно облекло — явно следовател — я питаше нещо, но тя не отговаряше.
Накрая следователят се отдръпна.
— В шок е — заключи той, — трябва да се откара в болницата. После ще я разпитаме…
— Това е най-голямата дъщеря на Гармаш, Евдокия Тимофеевна, работи като домакин в детската градина — обясни капитанът на Денис. — Тя ни съобщи, че баща й е убит.
Денис остана в къщата още към час и половина, за да наблюдава обиска. Всъщност нямаше какво толкова да се претърсва: скромна покъщнина и съвсем малко дрехи, сред които дебел черен кожух и тежки геоложки ботуши с козината навън. По пода на двете стаи бяха разпилени огромно количество листове от ученически тетрадки и плътни картончета като библиотечни фишове, изписани с дребен четлив почерк. Всичко писано в тях се отнасяше за Норилск. Денис вдигна няколко от тях и прочете:
„1963 г. Декември. Звеното на Николай Доронин от смяната на миньор Николай Иншаков изкачи на повърхността през асансьорна шахта №1 на мина «Маяк» първата вагонетка талнахска руда…“
„1941 г. Октомври. По Северния морски път пристигнаха в Дудинка корабите с технически съоръжения, принадлежащи на евакуирания от гр. Мончегорск, Колски полуостров, металургичен комбинат «Североникел»“…
„1989 г. Юни. Проведена бе първата в историята на Норилск стачка на миньорите от рудник «Октомврийски»…“
— Как е, племеннико, оправи ли се? — попита капитанът. — Не се притеснявай, на всекиго се случва.
— Ще свикна — отговори Денис.
— Не, с това човек не може да свикне. Няма да припадаш, вярно, ама да свикнеш… Не, момче, с това не се свиква. Колко трупове са видели очите ми! И всеки път сякаш ми откъсват частица от сърцето. Дори понякога си мисля: ами когато ми откъснат и последното, какво ще остане от мен — празна униформа?
Денис попита:
— Дали сред вещите на убития е намерен един голям пакет? Приблизително колкото шест счетоводни книги?
— А какво има в него? — настръхна капитанът. — Пари ли?
— Не. Какви ти пари! Документи за историята на Норилск. Някакви материали, нещо подобно — кимна той към разпилените на пода хартии.
— Май не си спомням… Я чакай. — Той извади протокола за обиска, изготвен от старши лейтенанта, прегледа изписаните страници и потвърди: — Не, няма нищо. Важно ли е?
— За Тимофей Евсеевич всичко, свързано с историята на Норилск, е било важно.
— Да, историята. Уж е наука, така да се каже, за минали събития. А понякога ги сервира в настоящето такива, че да се хванеш за главата. Я ела, племеннико, и без нас ще свърши обискът. Да идем в кабинета ми да му ударим по една чашка, както навремето с чичо ти след тежко дежурство.
— Благодаря — отказа Денис. — Чака ме път, трябва да се връщам в Москва.
— Е, потегляй тогава — съгласи се капитанът. — Предай поздрави на Вячеслав Иванович. Кажи му — от бившия старши лейтенант, а сега и навеки капитан Серьога Воронин. Може и да ме помни…
— Разбира се, че го помня — каза Грязнов-старши, когато Денис приключи разказа си. — Сериозен мъж, работлив и усърден. Хване ли се за нещо, не го пуска и чопли, докато не го разнищи докрай. Значи не му е потръгнала службата. А може би е станало така именно заради честното му усърдие. Но щом е казал, че пакета го няма, значи наистина го няма. — Грязнов се обърна към Турецки: — И какво представлява тая документация? Разказвай, твой ред е.
Разказът на Турецки за пътуването до Норилск продължи около час. След това още около два часа обсъждаха натрупалата се информация, въртяха и сукаха, за да построят някаква що-годе цялостна версия. На пръв поглед фактите бяха предостатъчно, но и дума не можеше да става за приемливо обяснение. Нещо не се връзваше, не пасваше, откъдето и да го погледнеха.
Обмислиха дори вероятността в убийството на Гармаш да е участвал Никитин. Но веднага се отказаха: времето не съвпадаше. Служителите от „Външно наблюдение“ на „Глория“ бяха подхванали форда му още от Внуково от момента на пристигането му и едва днес Никитин им се бе изплъзнал на естакадата при Савеловската гара.