Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
— Не. Като му дойде времето, ще им кажа. Разбирам интимната ти мисъл. В теб се е пробудил следователят, а? Нека спи спокойно тоя приятел. Разпитал съм всички участници в тая патаклама, включително Денис и хората му. Изготвих и протокол за изземането на веществените доказателства. Ето ги — кимна Грязнов към патроните. — Но засега всички протоколи ще останат в сейфа ми.
Вътрешният телефон кратко иззвъня. Той вдигна слушалката.
— Полковник Грязнов… Ти къде си?… По дяволите! Извинявай, забравих. Дай ми дежурния! — После обясни на Турецки: — Забравих да му поръчам пропуск. Дежурният?… Грязнов. Пуснете при мен Денис Андреевич Грязнов. — Затвори и се обърна към Турецки: — Ей сега ще дойде. Имаш ли още въпроси?
— Само един. Как е определил Денис деня на нападението?
— На инсценировката — коригира го Грязнов. — Вчера сутринта Макс се е натъкнал на някакъв хакер в компютрите на Народната банка и е успял да разбере, че той е проникнал от външнотърговско дружество „Възход“. Схващаш ли каква е работата?
— Не съвсем.
— И аз не можах да разбера веднага. Та значи приказките, че нивото на защита на компютрите в Народната банка било Б-2, са чиста измислица. Защитата им е А-1, и не просто А-1, ами с още някакви си там добавки. Макс ми обясни, ама аз така и не успях да го разбера напълно — тия момчета говорят на свой си измислен език. Но основното е, че с ниво Б-2 е защитена само несекретната информация и тази, на чието изтичане разчитат. Схващаш ли? Специално разчитат. Хакерът от „Възход“ е влязъл само за да узнаем ние, че вътре се тършува. Все едно е открил, че сведенията за сделката с оня „Трейдинг“ са изтрити от паметта и следователно вече е дошъл моментът да ударят ножа на Дорофеев. Как го каза на Денис онова за детската картинка? Очертай и оцвети? Е, ние за малко да се хванем на въдицата и да оцветим гащите… Впрочем — сети се той — ти нали ме помоли да ти намеря сведения за Алексей Сергеевич Погодин…
Турецки небрежно махна с ръка:
— Такъв човек изобщо не съществува.
— Как така? — възрази Грязнов. — Съществува, но не работи в Министерството на цветната металургия, а на съвсем друго място.
— Къде?
— Сега ще разбереш. Регистрацията му е на адрес „Благовешченски переулок“, 7-А. Това говори ли ти нещо?
Разбира се, че му говореше. Там се намираше ведомствената сграда на бившето КГБ, където всесилна служба за сигурност безконтролно настаняваше, а най-често само регистрираше своите хора, за да им осигури прикритие10.
— Но…
— Именно. Преди около две години тази сграда бе съборена. И точно преди две години твоят човек полковник Погодин от бившето КГБ, а сега ФСС, е заминал в служебна командировка. Според някои сведения — в Съединените американски щати. И не се е върнал до ден-днешен.
— Това сигурно ли е?
— Абсолютно сигурно. Изпратихме запитване до всички гранични пунктове. В обратна посока Погодин не е прекосявал руските граници. Още нещо: онези двамата, дето са следили Кейт Уилсън — Кирпичов, по прякор Кирпича, и Антохин, по прякор Тохата, фигурират в нашата картотека. И двамата са хора на Корееца…
„Е, сега вече нищо не разбирам“, помисли си Турецки и тъкмо да го изрече на глас, в кабинета, без да чука, връхлетя Денис. Приличаше на човек, изминал с кола за половин ден разстоянието до Твер и обратно. Не носеше нищо, което да отговаря на описанието на документите от архива за сондажите, които трябваше да вземе от Твер. В ръцете му се мотаеха единствено ключовете от фиата. Турецки усети, че се е случило нещо лошо. Единствената му надежда беше Денис да е оставил документацията в колата.
Грязнов-младши преполови гарафата с топла вода, тръшна се на съседния стол и запали цигара.
— Е? — не издържа Турецки. — Къде е документацията?
— Добър въпрос, както обичате да казвате вие с чичо Слава.
— Срещна ли се с Гармаш? Беше ли си вкъщи?
— Може и така да се каже. В немския език има едно много по-точно време за вече случили се действия — Плусквамперфект. Не само минало, а отдавна минало време.
Турецки нямаше никакво намерение да обсъжда лингвистични тънкости:
— Не ти ли даде документацията?
— Не.
— Защо?
Денис смачка в пепелника току-що запалената цигара и отговори:
— Тази нощ Тимофей Евсеевич Гармаш е бил убит.
И като помълча, добави:
10
Виж Романа на Ф. Незнански „Контролен изстрел“, изд. „Атика“, 1999 г. — Б.р.