Избор на оръжие

Грязнов хвърли пред Турецки големия бежов плик.

— Можеш да го прочетеш.

— Какво е това?

— Протокол от съдебно-балистична експертиза.

— Още нещо ли са открили?

— Патроните са чуждестранно производство. Съдейки по гилзите — с усилен барутен заряд. Двата куршума от този „Аншутц“…

— Има едно „но“? — предположи Турецки.

— Да. Не са изстреляни под необходимия ъгъл.

— Тоест?

— Ако се стреля от таванския прозорец надолу, към входа, ъгълът ще бъде около 40 градуса. Положението на куршумите в бронежилетката и съчетанието на дупките в шлифера и сакото доказват, че е стреляно не по-високо от втория етаж. И най-важното: тези куршуми не са изстреляни същия ден от аншутца… Но къде се бави Денис? Още е рано за задръствания по улиците.

— Нищо не разбирам. В такъв случай кога са попаднали в бронежилетката?

Грязнов извади от сейфа малка найлонова торбичка, в каквито обикновено се поставят веществените доказателства, и изсипа на писалището пред Турецки четири патрона.

— Това са патроните от аншутца на Гъсока. Момчетата на Денис са ги извадили от пушката.

Турецки ахна: патроните бяха без куршуми.

— Халосни?!

— Точно така. И това не е било покушение, а инсценировка. Шлиферът, сакото и бронежилетката са били простреляни предварително. Най-вероятно някъде извън града. Сложили са ги на някой пън и са стреляли в тях от петдесет метра. Домързяло ги е да се качат на някой бор, за да се получат нужните 40 градуса. Очевидно са решили, че номерът им ще мине. А после са устроили този малък спектакъл с градски декор. И ако Денис не беше възприел твоя идиотски метод за поставяне на мястото на престъпника, всички щяха да са сигурни, че в историята с „Трейдинг интернешънъл“ и онези милиони долари Дорофеев е бил жертвата. А най-важното — в това щяха да бъдат сигурни МУР и Главна прокуратура. И ако случаят изплава на повърхността — а той със сигурност ще изплава, — двамата с тебе щяхме да доказваме по всички инстанции, че Дорофеев е чист като света вода ненапита. А самият факт на нападението щеше да бъде най-неопровержимото доказателство за това.

В този контекст думите „твоя идиотски метод“ изглеждаха доста неуместни, но Турецки реши да не се заяжда.

— Значи според теб тази роля ни е била отредена в комбинацията на Дорофеев, а?

Грязнов кимна:

— Така изглежда.

— Къде ли са се дянали тези осемдесет и четири милиона долара?

— Добър въпрос.

— Кой знае, че това не е било покушение, а инсценировка?

— Аз, ти, Володя Яковлев и Олег Софронов. И, разбира се, Денис и хората му.

— И никой друг?

— Точно това обсъждахме днес. Решихме засега да си остане така — несполучлив опит за убийство на банкер. Убиецът се е укрил.

— А Яковлев и Софронов знаят ли, че Гъсока е бил обезвреден от момчетата на Денис?