Вещиците от Йист Енд [bg]

— Да. И какво за него?

— Ами, няма го — отвърна тя. Не можеше да повярва, че беше забравила за това. Толкова се стресна от обвиненията на Корки и нощния си кошмар, че забрави за посещението на Емили.

— Какво имаш предвид под „ами, няма го“?

— Ами дойде Емили и разказа, че Лайънъл е започнал да се държи много странно. Говорел за някаква пътека, която водела към върха и че той не принадлежал към това място. И как щял да си тръгне и да вземе няколко души със себе си.

— Какво?

— Знам, знам… Звучи така, сякаш той се превръща в зомби — въздъхна Ингрид. Също като Фрея и тя знаеше, че ако човешката душа е прекарала известно време в Царството на сенките, съществува рискът физическото тяло да не приеме възкръсването си, ако душата и тялото са били разделени известно време. Рядко се случваше, а и Джоана беше много добра в работата си. За съжаление, понякога мъртвите се завръщаха в света на живите само за да им вредят, превръщайки се в отвратителни зомбита.

— Мислиш ли, че той може да е направил нещо на Моли? — попита Фрея и потръпна.

— Наистина не зная. Мисля, че Лайънъл не е склонен към насилие. Но ако е попаднал при Хелда преди мама да отиде и да го спаси…

— От кога липсва той всъщност?

— От уикенда преди Деня на независимостта.

Същата нощ, в която беше изчезнала и Моли Ланкастър.

— О, господи!

— Има и още нещо — Ингрид спря да върти палците си и започна да оправя очилата си, плъзнали се надолу по носа й. Бързайки да намери Фрея забрави да си сложи контактните лещи. Затова сега носеше старите си очила с дебела, черна рамка, които я състаряваха. Не обичаше да ги носи, защото с тях приличаше на типичната суха библиотекарка от малкия град.

Фрея нетърпеливо се обърна към нея.

— Смяташ, че в Норт Хемптън има нещо по-лошо от свободно движещо се зомби?

Ингрид се опита да не изглежда глупаво.

— Веднага след празничните дни…

— Да?

— Имах посещение от една от Падналите.

Фрея се втренчи в нея.

— При теб идва вампир и ти не ми казваш? Защо?

— Защото не мислех, че е от значение — отвърна Ингрид. — Може би и защото бях смутена. И понеже не знаех как да я накарам да си тръгне, затова реших да й помогна. Помня правилата и зная, че не трябва да имаме никакви отношения с тях, но тя помоли за помощ и… аз й помогнах — нищо повече от това.

— Кога се видя с нея?

— Казах ти, точно след празниците. Отседнала в града за уикенда. Дори спомена, че те е видяла в бара в петък вечер.

Фрея се опита да си спомни. Нима не беше видяла вампирка в бара? Последният път, когато имаше контакт с Паднал, беше чрез момчето, което излекува в Ню Йорк миналата есен. Точно преди да се премести тук, в Норт Хемптън. Може би за кратко го бе видяла някъде отново… Да, точно така, тук в бар „Норт Ин“. Как се казваше? Оливър? В компанията на студена блондинка? Спомените й за онази нощ все още си оставаха мъгляви. Освен това, точно онази вечер започна връзката й с Килиан… Така че не се учудваше, че не им е обърнала особено внимание.