Градът на нощната страна [bg]

Исках да разбера дали наистина сглобяват онова термоядрено чудовище, някой гигантски трактор, който да изтегли кратера на запад, или някакво друго устройство, което би могло да спаси града.

Ще ви спестя подробностите. Отне ми шест часа и едва ли ще ви е интересно да научите какво правих през тях, така че да се спрем на това, което накрая открих.

Нищо.

Всички пари от Саюри Накада отиваха право в лични сметки, а след това се прехвърляха в други лични сметки на Прометей и оставаха там. Нямаше никакви данни някой в института да купува ядрен материал или каквито и да било тежки машини, които биха могли да се използват за един толкова грандиозен план. Всъщност с изключение на споменатите шест сметки нямаше никакви пари, които да напускат института в каквато и да било посока — ЕИПИ наистина беше във фалит. Финансирането му бе прекратено преди две години, когато най-добрите специалисти бяха решили да си съберат багажа и да напуснат планетата.

Предположенията ми се оказаха верни. Никой не възнамеряваше да провежда опасни експерименти с града. Цялата история се оказа една голяма измама, фалшификация, за да източат пари от Накада за тези осем човека, които възнамеряваха да зарежат Епиметей и да живеят в охолство на Прометей.

С изключение на това, че градът пак щеше да се изпържи, според предварителния график. Ето защо тези осем души се готвеха да го напуснат.

Изключих се и останах още известно време загледана в екрана и в осемте имена. После се облегнах назад и докоснах, без да мисля, няколко клавиша. Голямата холограма на стената отсреща трепна и се промени — появиха се гигантски роботи, покрити с остри шипове, бронята им лъщеше на фона на непознат пейзаж, докато те си мереха силите.

Вече бях сигурна, че съм на дъното на загадката. Бях разкрила всичко. И бях разочарована.

Защото се оказа само евтина, жалка измама. Нощният град нямаше да получи опрощение в последния момент.

Нещо повече, нямаше да изчезне героично в блясъка на термоядрения взрив заедно с част от планетата. Щеше да се изпече бавно и да завърши жизнения си път като изоставени руини на дневната страна, точно както смятах от самото начало.

Не че ми се случваше за първи път. Нерядко в моята работа големите случаи в края на краищата се оказват не чак толкова големи. Съмнителните улики в този не водеха до изобретателни престъпни умове, нито разкриваха сложни планове, а само изравяха нови съмнителни улики и жалки обяснения.

Тези осем души, които така отчаяно желаеха да напуснат планетата, бяха измислили целия план и бяха набелязали Саюри Накада за своя жертва. Бяха се опитали да ме убият, когато се появих с въпросите си, не защото са се страхували, че ще кажа на ченгетата или ще проваля печалбата на Саюри Накада, а тъй като не искаха да разкрия измамата и да съобщя на Накада, че е станала жертва на мошеници.

И това, в края на краищата, беше всичко.

Само дето техният малък мръсен план се бе намесил в живота на други хора. Бездомниците щяха да бъдат изгонени. Щеше да пострада пазарът на недвижима собственост в града. Саюри Накада вероятно ползваше фамилни средства и когато планът се провалеше и слънцето изгрееше, щеше да повлече със себе си цялото семейство — поне така смятах в началото. После си промених мнението. Накада не бяха толкова глупави, че да оставят на Саюри достъп до всичките си пари. Най-много да изгубеха няколкостотин мегакредита. Дори нямаше да го забележат. Въпросът обаче не беше само в измамата. Тези хора се бяха опитали да ме убият. Нещо повече, те бяха коствали на Мишима доста солидна сума, заради разходите му покрай мен. Пари, които сега му дължах заради тях.