Каменно сърце [bg]

Конал стисна зъби, обърна се, грабна Рори и го сложи на раменете си. Свитите му устни промълвиха беззвучно „жени“ и аз изсумтях.

Брат ми постави ръка върху тила на Джед и леко разклати главата му.

— Ако останете с нас, обещавам да се грижа и за двама ви. Дори сега да ти изглежда, че това не струва много. Съгласен ли си?

Джед кимна, без да го погледна.

— Става.

— Вярваш ли му? — попитах аз. — Защото ти предлагам да му се довериш.

— Да, няма значение.

— Не. Вярвай му. Сериозно ти говоря.

— Добре де, вярвам му. — Той последва Конал със сериозно лице.

Щом се озовахме при останалите, Конал свали бебето от раменете си и то веднага изпълзя при Шона, който клечеше наблизо, и се изкатери на гърба му. Шона се ухили и го преметна през главата си, но детето не се обиди, а бързо се изкатери обратно на раменете му.

— Какво те забави толкова? — попита Шона.

— Тричасов сън — отвърна самодоволно Ейли.

— Тричасов — повтори гневно Конал. И сякаш за да си отмъсти, той отиде при раницата на Ейли, измъкна резервния ѝ пуловер и го нахлузи през главата на бебето. Той му стигаше до петите и го правеше да изглежда като малък щастлив призрак. Момченцето се засмя и отново се вкопчи в бузите на Конал, ококорило очи, докато дърпаше тъмнорусата брада.

Конал му се усмихна.

— Рори, приятелче, знам. И аз умирам да се избръсна, но сега нямам време. — Той постави детето на гърба на черния кон и веднага сам се метна зад него. После подаде ръка и на Джед. — Къде е наблюдателят?

— Върна се при своето езеро — свивайки рамене отвърна Торк.

— Поканих го да остане, но нали ги знаеш наблюдателите — обадих се аз. — Верни на себе си. Каза, че и без това го е нямало твърде дълго.

— Добре. Така е, наистина.

— Тъкмо беше започнал да свиква, намусеният дъртак. Но ако Воалът падне, той така или иначе ще бъде излишен.

Конал ме погледна и черньото оголи зъби в агресивно съгласие.

— Не смей дори да го казваш.

Не си представях, че съм единственият, който бе забелязал как бебето живна. Изглеждаше много по-здраво отпреди, особено гласните му струни. Докато яздехме на запад, изнесе грандиозно представление. Заклещен на гърба на коня между Джед и Конал, то се опитваше да получи от единия онова, което другият му отказваше, а когато и двамата го отрязваха, изпадаше в истерия.

— Някой не може ли да затвори устата на тоя пищящ глезльо? — процедих през стиснати зъби и дори Торк изглеждаше раздразнен.

— Аз ще се оправя с него — промърмори Ейли.

— Как ли пък не — отвърнаха едновременно Джед и Конал.

— Ние никога не сме се държали така като малки — изръмжа Ейли на Шона.

— Напротив — отвърна кротко Конал, спря коня си и огледа пустошта. — Просто му се иска да потича малко. И да се изпишка. — Той се пресегна назад, грабна детето с една ръка и скочи от коня.