Игри на изчезване [bg]

Профучахме покрай патрула. Зави сирена, катерът избухна в ослепителни сини мигащи светлини. Видях как водата зад витлата му закипя, но докато тромавият съд потегли, ние вече се бяхме отдалечили на няколкостотин метра. Заобиколихме друга групичка скали. Виждахме катера, но той не ни виждаше. Поне засега. Наблизо брегът се издигаше стръмно нагоре, там щяхме да се скрием изцяло. А дотогава разчитахме на дъжда за прикритие.

Прожекторът се извъртя и лъчът му се спря върху черната лодка, която губеше скорост. Патрулният катер се опитваше да прегради пътя на нашия преследвач, който сви рязко на една страна, както бяхме направили ние току-що, за да не се забие в страничния му борд. Беше късно обаче. Полицаите го бяха хванали в капан. За да се измъкне, той трябваше да направи обратен завой и да заобиколи острова от другата му страна. Това щеше да му отнеме ценни минути, дори да успееше. Ченгетата не обичат някой да стреля по тях. Много често отвръщат на огъня, дори в Хонконг.

След секунди и двата съда изчезнаха от полезрението ми. Заобиколихме колкото се може по-бързо стръмния скалист нос, оставяйки след себе си запенена бяла следа. Но от това, че не виждахме врага, далеч не следваше, че сме в безопасност. Анджела беше вдигнала оборотите на двата двигателя дълбоко в червената зона, като се придържаше в сенките на скалите. Не разбирам много от морски радар, но предполагах, че полицаите ще се опитат да ни открият. Единствената ни надежда беше да се измъкнем час по-скоро от обхвата им, да се стопим до някаква малка, незначителна точица на екрана. В далечината чух отново протяжния вой на сирената за мъгла, после и на други, корабни сирени, които оставаха някъде далече назад. След още километър-два Анджела отново смени курса, за да заблуди полицията, ако случайно тръгнеше да ни гони.