Аз преди теб

- Нима? Е, по-добре е, отколкото едно голямо нищо. -Свих вежди. -Аз обаче ще му благодаря. Няма да споменавам името ти, щом предпочиташ да се държиш като задник.

Написах картичката и я пуснах. Повече не проговорих за нея. Но същата вечер, когато думите на Уил още продължаваха да звучат в главата ми, неочаквано и за мен самата свих към библиотеката и издебвайки свободен ком-пютър, влязох в интернет. Проверих дали има някакви устройства, с чиято помощ Уил да може да пише сам. След час бях открила три: софтуер, който разпознава гласа; друг, който се задейства чрез мигане; и както бе споменала и сестра ми - устройство, което Уил можеше да носи на

главата си.

За последното той беше против, както и очаквах, но се съгласи, че софтуерът с разпознаването на гласа може да му свърши работа, и след седмица, с помощта на Нейтън, успяхме да го инсталираме. Закрепихме компютърния процесор върху количката на Уил и той вече не се нужда-

ше от някого, който да пише вместо него. Отначало мал-ко се смущаваше, но след като го посъветвах да започва

всичко с: „Ще ти продиктувам едно писмо госпожице Кларк”, се отпусна.

Дори госпожа Трейнър не намери от какво да се оплаче. - Ако има и друго оборудване, което би могъл да из-ползва - каза тя, все още със стиснати устни, сякаш не можеше да повярва, че наистина е нещо добро,- уведоми ни. - Погледна нервно Уил, да не би да реши да го изтръг-не с челюсти.

Три дни по-късно, тъкмо когато тръгвах за работа, пощальонът ми връчи писмо. Отворих го в автобуса, мислейки, че сигурно е подранила картичка за рождения ми да? от някой далечен роднина. На нея бе напечатано:

“Скъпа Кларк,

Искам да ти кажа, че не съм чак такъв егоистичен задник. И че оценявам усилията ти.

Благодаря ти. Уил.”

Засмях се толкова силно, че шофьорът на автобуса ме попита дали не съм спечелила от лотарията.

След толкова години, прекарани в „кибритената кутийка”, когато окачвах дрехите си на стойка отвън в коридора, спалнята на Трина ми се стори просторна като палат.Пър-вата нощ не спирах да се въртя из нея с протегнати ръце, наслаждавайки се на факта, че не докосвам и двете стени едновременно. Отидох в магазина „Направи си сам” и купих боя и нови щори, както и нова нощна лампа и няколко лавици, които сглобих сама. Не че много ме бива в тия неща; просто исках да видя дали ще се справя.

Заех се да освежа стаята, боядисвах по един час вечер, след като се приберях от Гранта Хаус, и в края на седми-цата дори татко трябваше да признае, че съм свършила добра работа. Огледа нововъведенията, попипа щорите, които бях окачила сама, и ме потупа по рамото. - Родена си за тая работа, Лу.