Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Боже, той бе толкова емоционален, а в същото време ръката му бе твърда и силна и с това, че не я оставяше на мира, ясно показваше, че беше твърдо решен да привлече вниманието й. Този тук не беше Джо, но беше мъж — очевидно свободен, добре изглеждащ и заинтригуван от нея.
А тя можеше да се възползва от малко мъжко внимание, за да се предпази от това да бъде изцяло обсебена от привлекателния си съсед.
— Ако водата не беше толкова студена, щях да ви заведа да поплуваме още сега — каза Соломон и прекара палеца си по дланта й.
С неуверен смях, Пени дръпна ръката си, за да я освободи. Този човек определено прекаляваше.
За свое облекчение, чу вратата да се отваря със скърцане. Обърна се и видя Джо да се приближава към тях с безизразно лице.
Соломон изпъна ръце до тялото си.
— Сър — каза той, отдавайки чест на по-висшия по ранг.
Другият го изгледа сурово.
— Старши офицер — погледът му се плъзна към Пени, задържайки се достатъчно дълго, за да забележи подсиления й цвят. После попита: — Взе ли си от тортата?
— Наложи ми се да пропусна това удоволствие — обясни тя. — Благодаря ти, че ме покани все пак. Церемонията беше чудесна. Нито прекалено дълга, нито прекалено кратка. И речта ти беше безупречна.
— Вкъщи ли се прибираш сега?
Вкъщи? Изрече го така, сякаш живееха заедно.
— Не, трябва да се върна на работа.
— Но ще дойдеш довечера, нали?
— Разбира се — тя нямаше търпение да присъства на едно от прословутите партита на Джо, на каквото за пръв път бе поканена.
— Защо не се отбиеш и ти, старши офицер? — попита Джо, думите му бяха лишени от ентусиазъм. — Трябва да си получил покана.
— Получих, сър — потвърди Соломон. — Ще се постарая.
Джо хвана Пени за лакътя.
— Да се върнем вътре. Тук е студено.
Спасяваше ли я той?
Докато й държеше вратата, тя го погледна в лицето. Стори й се напрегнат и потиснат.
През съзнанието й премина подозрение, че я ревнува. Надеждата се носеше като сапунен мехур, който мигом се спука. Да ревнува от какво? Джо можеше да притежава всяка жена, която пожелае, ала не искаше нея. Бе го показал много ясно миналата вечер.
Освен това току-що бе поканил Соломон на партито си, наред с всички останали свои приятели, с които искаше да я запознае.
Не, в неговите очи тя винаги щеше да остане просто една съседка.
Четиринадесета глава
— Стой! — ахна Лия, застивайки на място. — Не те видях там.
Разбира се, че не го бе видяла. Вини бе облечен в зеленикав камуфлаж, който го скриваше до стъпалата пред къщата на Джо. Не усети присъствието му, докато той не излезе на светло и не препречи пътя й. Туптенето на техно музика, съвпадащо с ритъма на туптящото й сърце, се носеше през затворените прозорци като доказателство, че купонът е в разгара си.
— Съжалявам — каза Вини без помен от обичайната си похотлива усмивка. — Не исках да те изплаша. — Прониза я с изпепеляващ поглед. — Изглеждаш невероятно красива.
— Благодаря.
Червената й копринена рокля напомняше кимоно и сякаш блестеше на лунната светлина. Тази вечер тя възнамеряваше да разпусне, да забрави историята, на която бе сложила край още преди да е започнала, и да се отърси от обзелото я съжаление, че допусна Вини да се изплъзне от ръцете й.
Но той беше тук и пробуди копнежите, които така упорито се опитваше да потисне.
— Не знаех, че си сред поканените — каза неуверено.
— Не съм. Дойдох да ти кажа, че изчезвам.
Тя потръпна от вечерния хлад.
— Не разбирам какво означава това.
— Означава, че заминавам. Не мога да ти кажа къде, не мога да ти кажа защо, не мога да ти кажа за колко време.
Вълнението, което я бе терзало през цялата седмица, премина в нервно напрежение.
— Защо това ми звучи така опасно? — попита момичето.
Самонадеяната му усмивка се появи за кратко.
— С какво мислиш, че си изкарвам прехраната? Като стрелям с фунийки с момчетата ли?
Тя усети непреодолимо желание да заплаче. Толкова се бе постарала да се убеди, че не го иска, че не се нуждае от него. А ето че сега той стоеше пред нея и й съобщаваше, че заминава. Но вместо да сложи край на душевната й борба, тази новина я съкруши.
— Видях сестра ти на церемонията за назначението — започна той.
— Бях поканена, но не можах да се измъкна от работа — потръпна отново, като този път й се прииска да си бе донесла връхна дреха.
— Как е новата работа? — попита Вини.
— Добре — гласът й звучеше сподавен, далечен. — Скоро ще се преместя обратно в апартамента си.