Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Командир Гудуин изведе Джо от сцената за предстоящото му представяне и той официално се запозна с мъжете, които вече бе срещал при не толкова официални обстоятелства. Гостите бяха поканени да станат и да се възползват от тортата и пунша.
— По-добре да се връщам в офиса — заяви Хана, пресягайки се за куфарчето си, и прибави с огорчение: — Съжалявам, че все още нямаме напредък по твоя случай.
— Колко време още полицията ще охранява къщата ни? — поиска да разбере Пени.
— Не дълго — призна агентът. — Аз обаче работя в нова насока. Ако Ерик е продал рицина, за да плати лечението на жена си, тогава е възможно парите да са отишли направо в някоя болница или в сметката на лекаря, без въобще той да се е докосвал до тях.
— Това е страхотна догадка — отвърна Пени.
— Така мисля, но е по-трудно, отколкото изглежда. Соня Томлинсън е лекувана от поне дузина различни доктори, някои от които са се преместили през изминалите пет години. Ще ти се обадя на минутата щом разбера нещо ново. И ти не се колебай да ми звъниш по всяко време — добави тя и си тръгна.
Пени се разходи до купата с пунш, където си наля пълна пластмасова чаша. Любуваше се на огромния поднос с торта, но тъй като бе обядвала малко преди това, устоя на изкушението да си вземе парче и излезе на балкона.
Церемонията за назначението бе в офицерския клуб в Дам Нек, сграда близо до плажа. Вятърът бе бръснещ и студен, но слънцето предпазваше младата жена от премръзване.
Хладният дъх на морето я обгърна, когато стигна до парапета на балкона. Прибраната й в стегнат кок коса се разпиля върху раменете. Променливият океан се блъскаше и подскачаше оттатък дюните. Той не успя да й предложи утешението, което търсеше.
Усещайки нечий настойчив поглед, тя се обърна с надеждата, че Джо я е последвал. Ала установи, че този, който я наблюдава, е един от старшите офицери, който бе стоял от лявата й страна по време на церемонията. Докато я заобикаляше, той я прониза със светлите си очи. Учудващо, но униформената шапка, нахлупена върху тъмната му коса, оставаше на главата му въпреки вятъра.
Тя му се усмихна леко и отмести очи.
Мъжът застана на няколко сантиметра от нея.
— Плувате ли? — попита непринудено. Въпросът бе зададен с дрезгав глас, в който се прокрадваше странен акцент.
— Разбира се — отвърна и го изгледа с любопитство.
Офицерът не се представи. Но името и рангът му бяха лесно забележими: «Макгуайър, старши офицер». Военни отличия се бореха за място над левия джоб на гърдите му. Той изглеждаше с около десет години по-възрастен, отколкото беше всъщност, с красиво закалено лице, черни мустаци и очи с толкова блед оттенък, че изглеждаха почти безцветни.
Тези странни очи не се отделяха от фигурата й. Пени изпита неприятното чувство, че може да види всичко направо през ленената й униформа.
— На жените им е по-лесно да се държат над водата, отколкото на мъжете — заяви той.
— Това е, защото имат повече телесни мазнини — обясни тя.
— Именно.
Блясъкът в очите му ясно показа, че оценява разликата. Трепет разтърси тялото й. Защо Джо никога не я гледаше по този начин?
— Погледни ето там — подкани я непознатият и посочи към океана. — Виждаш ли този воден стълб, който изглежда като пясъчен? Там вълните са по-ниски.
Следейки траекторията на пръста му, тя кимна.
— Виждам — каза и мислено определи разговора за доста странен.
— Това е мъртво вълнение — отново я прободе с онзи поглед. — В миг плуваш близо до брега, а в следващия си повлечен навътре в морето.
Нещо в начина, по който изрече това, я накара да изтръпне. Разбира се, беше средата на ноември и времето бе много далеч от тропическото.
— Знаеш ли какво да правиш, когато това се случи? — запита мъжът.
Не говореха ли те за нещо повече от мъртвото вълнение? Ако бе така, тя нямаше никаква представа накъде бие.
— Ами, трябва да остана спокойна — предположи, разравяйки «архивите» в паметта си, — и да плувам успоредно на брега.
Той не се усмихна, но тя остана с впечатлението, че й се присмива.
— Ами ако не си достатъчно силна, за да превъзмогнеш привличането на океана?
Погледът му бе омагьосващ.
— Не знам — призна жената, — по принцип не плувам много в океана.
— Страх те е от акули?
— Не е задължително. Не обичам да ми влиза пясък в банския.
Погледът му трепна надолу. Този път се усмихна, макар и едва забележимо.
— Името ми е Соломон — представи се най-сетне.
— Аз съм Пени — тя му подаде ръка, за да прикрие объркването си.
Неговата се появи бавно и погълна нейната изцяло. Колената й омекнаха.