Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Веднага щом станеше безопасно да се върне.
В мига, в който незначителният им разговор приключи, върху им се стовари тишина, навяваща спомени и неизречени копнежи.
— Дойдох, защото имах нужда да се сбогувам с теб — обясни Вини. В случай, че не се върна.
Той не изрече думите на глас, но сърцето на Лия ги чу оглушително и отчетливо. Беше военно време все пак. Войниците невинаги имаха късмета да се върнат вкъщи. Осъзнаването на този факт я удари като гръм: Вини можеше да загине.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Ей, в живота нищо не е сигурно — успокои я той.
Говореше като по-възрастен, отколкото беше всъщност.
Нима не беше истина? На единия ден тя целуваше баща си за довиждане и го изпращаше в поредната командировка, а на следващия спускаха ковчега му в земята. Тя не искаше да преживее същото отчаяние, нито отново да загуби контрол в опит да притъпи болката с всевъзможни средства.
Разплакана от страх, Лия се хвърли на врата на Вини и го прегърна силно. Той я придърпа към себе си, вдъхвайки й топлината, аромата, енергията си. През камуфлажното яке усещаше силните удари на сърцето му. Въпреки всички причини, които бе измислила, за да го избягва, сега се чувстваше толкова добре в прегръдките му.
Представи си го как скача с парашут в пустиня, из която пъплят въстаници, или в джунгла, пълна с наркомани, и се вкопчи в него още по-силно.
— Колко време имаш още? — попита, решена да сграбчи щастието, докато все още има тази възможност.
— Тази вечер? — забеляза, че той поглежда часовника си. — Около час.
Лия се отдръпна достатъчно, за да го погледне в тъмнината.
— Ела вкъщи с мен — помоли го тя.
Отчаянието й се смеси с нетърпение.
Младият мъж стоеше напълно неподвижен, търсейки лицето й на лунната светлина.
— Първо трябва да ми обещаеш нещо — заяви той.
Докато усещаше силната му възбуда, беше готова да му обещае всичко.
— Какво?
— Кажи ми, че ще бъдеш моя, когато се върна.
Думите се спуснаха върху нея като примка, спирайки притока й на въздух. Но нуждата й да получи малко радост преди заминаването му бе твърде силна.
— Вече съм твоя.
Докато изричаше тези думи, тя осъзна леко шокирана, че са истина. Беше пристрастена към него — към топлината и смеха, които той й предлагаше. Нищо чудно, че се бе чувствала нещастна без него.
Тогава той я целуна с цялата спираща дъха страст, която се бе запечатала в спомените й. Тя осъзна, че това е искала през цялото време — отново да обича истински, без да пази нищо за себе си. По начина, по който бе обичала баща си — отдавайки се изцяло.
— Хайде — той се усмихна ослепително и двамата се затичаха към къщата на Пени.
Лия се сети твърде късно, че пазачите й винаги бдяха, готови всеки момент да ги предпазят от натрапници. Така че двамата с Вини бяха пронизани от ослепителния лъч на прожектора, който се насочи към тях от отсрещната страна на улицата.
— Исусе! — извика стреснато младият мъж.
— Просто не им обръщай внимание — посъветва го тя и се затичаха към вратата като бегълци от затвора.
— Това са полицаите, от които се измъкна миналия ден, нали? — предположи той.
— Ще ти обясня друг път — обеща Лия.
Тази вечер нямаше да говорят за неприятностите й. Имаше по-хубави неща, с които можеше да държи устата си заета, и само един час, за да ги осъществи.
— Какво правиш?
С виновно изражение, Пени вдигна поглед от дъската за рязане. Тя не бе чула някой да се доближава до кухнята, но ето че там стоеше Джо, любезният домакин, в риза с цвят на шампанско и с бутилка бира в ръка. Той не я избягваше, а просто бе зает да представи последния пристигнал гост, новия действащ офицер лейтенант Гейб Рено.
— Просто допълвам чинията със сиренето. Почти беше свършило.
Мъжът остави бутилката.
— Не те поканих, за да играеш ролята на домакиня — смъмри я той. — Хайде, дай ми ножа. Аз ще го нарежа.
Опасявайки се, че бе прекрачила границата, Пени му подаде ножа без възражения.
— Съжалявам.
Джо й отправи развеселен поглед.
— Защо не дойдеш горе и не поиграеш билярд с нас? — предложи той.
Вече я бе представил на приятелите си — четири момчета от Трети отряд и точно както бе очаквала, те я бяха удостоили с незначителен разговор, но нито един от тях не я намери за интересна. Лейтенант Рено я бе наблюдавал с равнодушните си златистозелени очи, заради които имаше вид на котарак. Но докато въртеше златната гривна на лявата си ръка, той изглеждаше заинтригуван.