Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
Шали я хвана за ръката и я спря.
— Искам да знам защо толкова се страхуваш от него.
Лия се развихри, надявайки се, че Шали няма да предаде лъжите й на Сивия орел.
— Той ще ме убие, ако ти кажа, Шали. Трябва да тръгвам, преди да ме е намерил тук.
— Чия безопасност те тревожи повече, Лия — моята или твоята?
— Твоят живот не е в опасност! Ти си дъщеря на Черния облак и съпруга на Сивия орел. А аз съм само една презряна робиня. Ще ме измъчват или ще ме продадат. Бягащия вълк е дивак, но той не ме наказва, стига да си свършвам всичката работа. Не искам да рискувам да ме продадат на някой мъж, който би… знаеш какво искам да кажа! — изрече тя на един дъх.
— Виждам, че моето положение ти е безразлично. Ти май каза, че сме били приятелки. — Шали се колебаеше между съчувствие и подозрение.
— Ние наистина сме! Проблемът е, че ти не си спомняш. Всичко, което знаеш и чувстваш, са преиначените думи на твоя съпруг.
— Искаш да кажеш, че той ме лъже! — настоя Шали.
— Как мога да отговоря на въпроса ти? Нямам представа какво та е казал.
— Някои неща се покриват с думите ти, а други — не. Кажи ми то как виждаш нещата, за да разбера — помоли Шали. Какво общо имаше Лия с нея? А със Сивия орел?
— Не мога. Ако му предадеш какво съм ти казала, той ще… ще ме убие — възкликва Лия с престорен ужас, чудейки се колко далече да стигне в този първи разговор. — Как си станала дъщеря на вожда?
— Ако ти обещая, че няма да издавам онова, което ми кажеш, ще ми разправиш ли всичко, което знаеш? — предложи Шали. Как са били добри приятелки, след като Лия знаеше толкова малко за нея? Странно наистина…
Лия я погледна напрегнато.
— Ти не си онази Шали, която аз познавам. Не мога да реша дали да ти се доверя — лукаво отклони удара.
— Имаш думата ми, Лия. Каквото кажеш, ще си остане между нас, независимо дали ти вярвам или не — добави Шали, давайки да се разбере, че няма да приеме лекомислено думите й.
Лия бързо заразправя подробности за несигурния живот на една бяла робиня в индианския лагер. Разказа за залавянето си предишната година и за живота при Оглала. Ала изкусно вплете фалшивата нишка за приятелството, уж съществувало между тях.
— Много пъти вършехме работата си заедно. Перяхме дрехи на реката, пълнехме меховете с вода и събирахме дърва. Приготвяхме храна и кожи за зимата. Когато ти беше заета, аз гледах Сияйната стрела. Прекарвали сме много дни заедно. Говорехме си за нашите хора и за много други неща, които занимават жените. Ти беше толкова добра към мен, Шали. Сега не знам какво ще правя. След като ти се върна, той ще се отърве от мен.
— Защо завръщането ми ще го накара да те отпрати?
— Ти да не би да си сляпа, Шали? Погледни ни двете. Виж колко си приличаме. Ако мъжът ти умре, а друг наблизо прилича на него, какво би направила? Как би се отнасяла към него? — подхвърли тя. Намекът стигна целта си.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Лия?
— Ти си толкова наивна, Шали. Жената се ръководи от сърцето си, а мъжът — от слабините си. Дори мъката не възпира глада на телата им.
— Все още не съм сигурна, че те разбирам — промърмори Шали, но сърцето й заблъска силно, а стомахът й се сви на възел.
— Сивия орел помисли, че си умряла. Той е много жизнен мъж, Шали. Имаше нужда от жена, която да се грижи за Сияйната стрела и да гледа дома. А също да облекчава нуждите на… тялото му. В мое лице той виждаше теб. Но аз съм само една робиня, принудена съм да изпълнявам заповедите му.
— Какво ти заповяда той, Лия? — настоя Шали, гневът и ревността й растяха и тя без да иска си спомни погледите, които си размениха Лия и Сивия орел при пристигането й.
— Има само един начин да се задоволи глада му, Шали.
— Да не би ти и Сивия орел… — Шали се изчерви и не успя да довърши въпроса си. Дали не я беше излъгал, за да я обезоръжи?
Лия предпазливо спря. Не биваше да отива твърде далеч.
— В момента, когато пратеникът съобщи, че са те намериш, той беше с мен, Шали. Ако вестта беше закъсняла само няколко минути, той щеше… няма защо да довършвам.
— Тогава значи не си спала с него? — я запита Шали със странно, облекчение.
Лия се ядоса от реакцията на своята съперница. За да изтрие радостта от лицето на Шали, тя заяви:
— Той се облече и ме бутна настрани, като че ли съм някаква долна проститутка! Мразя го. Аз не съм някакво животно без мозък и чувства, за да се отнася с мен по тоя начин. Трябва да си щастлива, че не си спомняш какъв е бил животът ти с него.
— Смятам, че сега трябва да си тръгнеш, Лия. Ще се разгневят, ако те открият тук. Може би ще си поговорим някой друг път. Все още съм слаба и се нуждая от почивка.