По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— Кашмир — обяви самодоволно Хедли, който в последно време бе станал специалист в областта на модата. Много скъп кашмир. Ще ми купиш точно същия, ако искаш да ти кажа заклинанието. Не забравяй, че ми обеща нови дрехи!
Какъв избор имаше, освен да кимне? Със сигурност не можеше да му заповяда да слезе долу и да престане да ръчка Негова светлост. Усмихна се измъчено на лорд Дрейк, който най-храбро бе възобновил разговора, въпреки дискомфорта си. Може би все пак немирният дух, въодушевен от мисълта за новата жилетка, най-после бе оставил на мира Негова светлост.
За съжаление надеждата й се оказа напразна. Докато очакваше съгласието й, Хедли удари силно с юмрук жертвата си в корема и се намръщи. Нещастният лорд Дрейк спря рязко, пусна ръката й и яростно се почеса.
— Аха! Точно както подозирах! Той носи корсет — изграчи Хедли и се спусна надолу, за да се залюлее на панталоните на Негова светлост. — Искам и едни като тези — заяви пакостникът и заопипва отново плата.
Алис му метна свиреп поглед, но в следващия миг побърза да се извърне и лицето й пламна. Слава Богу, че лорд Дрейк бе твърде погълнат от неочаквано сполетялото го бедствие, за да забележи смущението й. Явно Хедли се бе спуснал още няколко сантиметра надолу и сега вилнееше из най-свещената част от тялото на благородния джентълмен.
Алис съчувствено видя как бедрата му започнаха да треперят, а лицето му се покри с пурпурна червенина. Бедният! Той по-скоро би се оставил да полудее от гъдел, отколкото да си позволи да се почеше там в нейно присъствие.
За щастие или нещастие на лорд Дрейк, Хедли изведнъж се оттласна и удостоявайки със силен ритник слабините на своя идол, подскочи нависоко и възседна рамото му. Без да обръща никакво внимание на неудобството на Негова светлост, той потърка юмрук във високата якичка на ризата му. По напрегнатото лице приличаше на дърводелец, опитващ здравината на някоя съмнителна стена.
— Корава като желязо — с възхита промърмори Хедли. — А тези тук! — Възхищението му прерасна в обожание, когато опипа ръбовете. — Остри като бръснач! — И за да докаже правотата на думите си, сграбчи единия край на яката на мръщещия се лорд Дрейк и заби острия й връх в бузата му.
По лицето на Негова светлост се изписа изненада, примесена с болка.
— Какво, по д… — заекна той и ръката му се стрелна нагоре към лицето.
— Нещо не е ли наред, милорд? — мило попита Алис. Едва сдържаше гнева си и желанието си да удуши злобния дух.
Внимателно разтривайки бузата си, лорд Дрейк промърмори:
— Не знам какво ми става. Внезапно започнах да чувствам…
— Хедли! — изсъска Алис, забравила предпазливостта понеже видя как пакостникът посяга към другия край на яката.
Дрейк се намръщи.
— Хедли?
— Зле. Казах, че изглеждате така, сякаш се чувствате зле. — Алис отново метна заплашителен поглед към духа — Може би разходката ни продължи твърде дълго и вече сте уморен.
Хедли се ухили самодоволно, приближи се към бузата на жертвата си и най-нахално я захапа.
— Сигурно сте права. Наистина намирам целия този чист въздух и разходката малко… изтощителни… — Дрейк измъчено се усмихна.
— В такъв случай най-добре е да се върнем в замъка, за да си починете. — Трябваше колкото се може по-бързо да го отдалечи от Хедли.
Унилото лице на кавалера й засия.
— Вие проявявате изключително разбиране, моя скъпа госпожице Феър — разтопи се той, взе ръката й и я поднесе към устните си. Докато мърмореше нещо за великодушното й сърце, Алис видя как Хедли отново бодва нищо неподозиращия благородник.
Вбесена, тя го плесна с всичка сила.
— Оох! — простена лорд Дрейк, тъй като ръката й се стовари не върху Хедли, а върху вече пострадалата му буза. Монокълът му тутакси излетя и се разби на малки парчета върху каменната пътека.
Алис се взираше вцепенено в кавалера си, който се държеше за бузата й я гледаше с искрено възмущение.
— М-милорд… Аз…
— Какво, по дяволите, става тук? — прекъсна ги властен и напрегнат глас, който Алис твърде добре познаваше.
Мислите й бясно препускаха, докато се опитваше да измисли някакво правдоподобно обяснение. Накрая прехапа устни и неохотно се извърна към Лусиън. Лицето му бе потъмняло от гняв. Той местеше възмутения си поглед ту към нея, ту към лорд Дрейк, сякаш решаваше кого първи да удуши.
— Аз… аз…
— Тя ми удари шамар — изрече лорд Дрейк и обвинително я изгледа.
Яростният поглед на Лусиън се насочи към лицето на Негова светлост, а очите му се присвиха застрашително.
— Това видях и аз — изръмжа маркиз Тистълуд, — но бих искал да знам защо?
Тонът и държанието му бяха толкова заплашителни, че Алис мислено благодари на Бога, задето не са насочени към нея. „Поне не още“, напомни си тя и цялата настръхна, когато се осмели да хвърли още един поглед към мрачното лице на Лусиън. Без съмнение гневът му ще се стовари върху нея в мига, в който кавалерът й разкаже за странното й поведение, затова със свито сърце се извърна към лорд Дрейк, очаквайки разобличителните му слова.