По-силна от магия

— Тлъст кафяв екземпляр, ето… — Тя показа дължината му като разтвори палеца и показалеца си на разстояние два сантиметра и половина. — Толкова голям.

— Толкова голям? — Раменете на лорда се сгърчиха и когато ръката му се плъзна надолу, за да приглади безукорно изпънатото му сако, тя забеляза, че трепери.

— Успяхте ли… Успяхте ли да го махнете?

— Надявам се — Алис наблюдаваше как той конвулсии но подръпва ръкава си.

— Н-надявате се, но н-не сте с-съвсем с-сигурна?

— Почти съм сигурна — увери го тя и успокоително ги потупа.

Дрейк извика и ужасено бутна ръката й, очевидно съвсем изнервен.

— За Бога! Добре ли сте, лорд Дрейк? — възкликна Даяна, която тъкмо се бе присъединила към тях.

— Паяци! Сигурно сме минали през цяло гнездо! — Тялото му потреперваше при всяка дума. — Преди малко си помислих, че усетих нещо да ме лази, но… — Очите му едва не изхвръкнаха от орбитите, когато плесна въображаемия паяк на врата си. — Аз… Ох! — Лицето му се сгърчи от ужас и той изписка: — Моля да ме извините! — След което хукна към портите на замъка, сякаш по петите го преследваше цял легион от отвратителните създания.

Алис понечи да се спусне след него, ужасена от паниката, която бе предизвикала, но Лусиън я сграбчи за ръката и я спря. Тъмният му искрящ от гняв поглед срещна нейния и той процеди:

— Госпожице Рамзи, ще бъдете ли така любезна да последвате лорд Дрейк, за да сме сигурни, че ще се прибере благополучно в замъка? Повереницата ми и аз ще трябва да обсъдим нещо много важно.

— Разбира се! — Даяна сви рамене и побърза да настигне нещастника.

Когато се скри от погледите им, Лусиън се нахвърли върху Алис.

— Що за игра играеш, по дяволите? — Стисна ръката й и силно я разтърси.

Втренчи се безмълвно в него, прекалено слисана от избухването му, за да отговори.

Явно обаче той и не очакваше отговор, понеже продължи:

— Знаех, че си упорита, капризна и своенравна малка пакостница, но никога… никога не съм си и помислял, че можеш да бъдеш жестока!

— Жестока?!

— А как, по дяволите, може да се нарече това, което току-що стори на един мъж, за когото много добре знаеш, че изпитва ужас от паяци?

Алис поклати глава.

— Но аз не знаех!

— Не си знаела, как ли не! Нали бях с теб в каляската, когато Шарлот ти изреждаше всички поканени. Много добре си спомням, че тя най-пространно ти разказа как в ранната си младост лорд Дрейк е бил ухапан от отровен паяк и едва не е умрял.

Алис отчаяно се опита да си припомни подобно нещо. Напразно! Тогава тя бе толкова разтревожена, дето госпожица Рейна Кастел не фигурираше в списъка на гостите, че изобщо не бе обърнала внимание на обясненията на Шарлот. Чувстваше се напълно съсипана и виновна. И все пак искрено му довери, че не е чула нищо от тези разясненията.