По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Лусиън отвратено изсумтя, пусна ръката й и толкова силно я блъсна, че тя едва не падна.
— Разбира се! Колко глупаво от моя страна! Трябваше да си спомня, че разсеяността е начело на непростимо дългия списък с твои недостатъци. — Замълча и опита да я изпепели с поглед. После се извърна, за да въздъхне примирено.
— Какво ще правя, Алис? — Разтриваше слепоочията си, сякаш го мъчеше непоносимо главоболие. — Нито едни нормален мъж няма да се ожени за теб. Със сигурност поне не такъв, какъвто брат ти би одобрил за твой съпруг. А мисълта, че никога няма да мога да се отърва от теб, е твърде ужасна, за да бъде забавна.
Тези думи пронизаха сърцето й като нож. Макар да знаеше, че той никога няма да я обича така, както един мъж обича една жена, все пак се надяваше, че Лусиън гледа на нея поне като на приятелка. Толкова се бе старала да постигне разбирателство помежду им. И начинът, по който разговаряше с нея и се усмихваше на остроумните й забележки, както и готовността, с която приемаше да поиграят на карти, я бяха накарали да си помисли, че усилията й не са били напразни. Очевидно обаче се беше заблуждавала.
Тихичко въздъхна. Явно по някакъв начин напълно се бе провалила в злощастните си опити да спечели приятелството му. Чувстваше се като най-голямата неудачница на земята.
— Моля те, Лусиън… Моля те, повярвай ми, наистина съжалявам за случилото се с лорд Дрейк!
— Съжаляваш? — Лицето му съвсем ясно отразяваше презрителната нотка в гласа. — Има случаи, когато съжалението е изключително безсмислено. Опасявам се, че този е точно един от тях. Няма да се учудя, ако сега Дрейк забавлява гостите с историята за нахалството ти, така че, докато се върнем в замъка, репутацията ти ще бъде напълни съсипана.
— Но това е нелепо! Не съм направила нищо. Само пропъдих един паяк от косата на Негова светлост!
— Пъденето на паяци от косата на ухажора едва ли е действие, достойно за една добре възпитана госпожица. И този случай никак няма да е трудно да се заклейми въпросната дама като лесно достъпна. Светският лъв Дрейк много добре го знае, както и факта, че подобна госпожица не бива да се допуска сред отбрано общество. Така няма да имаш случай да разпространиш слуха за неговата страхливост.
Алис нещастно сведе глава. Беше твърде смазана, за да отговори. Ако бъде прогонена от хайлайфа, възможността Лусиън да прекарва повече време с Даяна Рамзи ще бъде сведена до нула. В такъв случай как ще успее да ги събере?
Опитвайки се да намери изход от ситуацията, тя му хвърли поглед, изпълнен с разкаяние, и плахо предложи:
— Ами ако го уверя, че никому няма да разкажа? Може би тогава лорд Дрейк не ще храни лоши чувства към мен?
— Така ли мислиш? — презрително повдигна вежди Лусиън, скръсти ръце пред гърдите си и се втренчи в нея, сякаш бе изрекла най-голямата глупост на земята. — Наистина ли си въобразяваш, че ще го омилостивиш, като извадиш на показ най-унизителната случка в живота му, заклевайки му се, че ще я запазиш в тайна? Явно се налага да добавя и тъпотата към списъка с твоите недостатъци.
Алис отвори уста, за да оспори грубата му забележка, но преди да успее да изрече каквото и да било, той продължи:
— Нима не разбираш, че мъж като лорд Дрейк ще го възприеме като заплаха, без значение колко мило ще бъде поднесено извинението ти. А това ще го накара да те съсипе.
Канеше се да добави още нещо, когато внезапно спря и присви очи, сякаш го бе осенила нова мисъл. Тогава се втренчи в нея по начин, който я накара да се замисли дали не е способен да надзърне в най-интимните дълбини на душата й.
— А може би ти и сама си проумяла всичко това.
— К-какво? — заекна тя, поразена от подобно изопачаване.
Лусиън се изсмя сухо.
— Хайде стига, Алис. Не обиждай интелигентността ми, като се преструваш на срамежливка. Май напълно проумях какво си намислила.
Алис го изгледа втрещено.
— Извинявай, но не разбирам какво…
— Изглежда си забравила колко остро се изказа срещу брака, когато обсъждахме този въпрос.
— Не срещу самия брак, а срещу онзи отвратителен списък с ергени. Както и да е, не виждам какво общо има това със случилото се.
— Наистина какво ли? — язвително повдигна вежди маркиз Тистълуд. — Я ми кажете, скъпа госпожице Феър, какви са шансовете на едно съсипано момиче да получи предложение за женитба?
Възмутителният намек я изкара от равновесие.
— Нима наистина вярваш, че съм способна да се унищожа, за да избегна брака? Но това… Това е нелепост!
— Така ли? Първо отстрани Атуд, като се забърка в онази схватка с коминочистача. Сега прогони и лорд Дрейк с приказките си за пъплещи из косите му паяци! Какво си замислила за кандидат номер три? Да подпалиш кибрит под ботушите му? Или да му пъхнеш пиявици в панталоните?