Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Допускате ли — попита Гари Хамър, — че същото се е случило и със системите на електроцентралата „Нортуест“? Електричеството беше прекъснато за десет часа, но за това време сенаторите от района са получили десет хиляди телеграми, факсове и телефонни обаждания.

— Повече от сигурно е! — отговори Грей. — Може би няма да е лошо този комитет или ФБР, или някое друго учреждение да изпрати съобщение, в което да обясни на потребителите как да проверят системите си за скрити директории. С необходимата предпазливост, разбира се.

— Веднага ще се погрижа — предложи Веласкес. — Всъщност така само ще потвърдим предупреждението, подписано със символа на намръщеното лице.

— Нат, ще ми нахвърлиш ли най-същественото? — помоли Луан.

— Разбира се.

Нейтън видя как вратата тихо се отвори и в стаята се промъкна Питър Мартин. Всички вдигнаха поглед към него.

— Съжалявам за закъснението. Изникна нещо неотложно.

Луан му се усмихна и му подаде копие от дневния ред. Мартин го взе и се настани на мястото си. Грей забеляза някаква промяна в Луан Ръсел. По време на пътуването им до Кловис тя му беше направила впечатление на студена и решителна жена, напълно отдадена на кариерата си. Дори и тази сутрин тя се държеше доста резервирано. След появата на Мартин поведението й стана съвсем друго. Грей поклати учудено глава. Не можеше да си обясни с какво Мартин може да предизвика подобен ефект. Накрая се върна към обмислянето на поведението на машините. То му беше по-близко.

Грей никога не си беше имал работа с високите етажи на властта. Джером му беше казал, че при наличието на някакъв проблем първата им работа ще бъде да създадат комисия. Така бюрокрацията се оплиташе в собствените си мрежи. Можеха да минат години, преди да намерят изход от ситуацията. Уестин беше уверен, че всички правителства са засегнати в еднаква степен. И беше абсолютно прав. А тази комисия все още се занимаваше с изясняването на собствения си статут.

— Питър — помоли Ръсел, — ти току-що се върна от Лондон. Ще ни кажеш ли какво стана на срещата?

— Разбира се. — Мартин разкопча сакото си и облегна ръце на масата. Той беше от хората, които можеха да носят костюм за хиляда долара толкова естествено, сякаш изобщо не ги интересуваше как точно са облечени. Грей винаги се беше чувствал неудобно в официален костюм, дори и сега, когато можеше да си позволи личен шивач.

Мартин изреди имената на присъстващите на срещата и продължи:

— Всички са се сблъскали със същите трудности като нас. Вече говорихме за това по-рано. Руснаците вероятно са по-малко засегнати, но само защото разполагат с ограничен брой системи и бази данни.

Що се отнася до решенията, вариантите са различни. Британците вероятно ще се заемат с хардуера. Французите ще търсят престъпника. Що се отнася до Жувармов, според мен той просто ще изчака да види нашата реакция. За израелците не съм много сигурен. Като начало решихме да създадем база данни с вероятните заподозрени. Идеята не се различава особено от твоята, нали, Луан?