![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Всичко си беше наред. Вратата и прозорците бяха непокътнати. Миещите мечки редовно обикаляха наоколо в търсене на нещо за ядене из боклуците. Няколко сойки и свраки прелитаха от дърво на дърво и разтревожено крещяха при вида му.
Хижата беше подобна на неговата. През прозорците се виждаше, че вътре още не е напълно завършена. Мъжът от Илинойс идваше за две-три седмици през лятото и уплътняваше времето си с ремонта.
Конрад седна на верандата и извади обяда си. Започна да вали. Снегът непрекъснато се засилваше. Тежките мокри снежинки бързо покриваха земята. Помисли си, че сигурно от такъв сняг стават най-хубавите снежни топки. Всъщност нямаше никаква представа. Като дете никога не беше участвал в редовните зимни битки на улицата. Приятелите му обикновено бяха на другия край на телефонната линия.
На поляната излязоха шест сърни. По-точно четири кошути с две малки. Пристъпваха бавно и пасяха малкото останала трева. Забелязаха го едва когато стигнаха на десетина метра от верандата. И шестте сякаш го видяха едновременно. Трепнаха уплашено, но не побягнаха. Конрад седеше абсолютно неподвижно. Държеше наполовина изядения си сандвич в ръка и не помръдваше. След малко те продължиха да пасат. Две от сърните усърдно скубеха листата на червения храст френско грозде.
Лятото беше сухо и повечето от дивите животни вече се бяха преместили по-надолу в планината. Конрад с мъка приемаше фактите. Голяма част от Колорадо, от Форт Колинс на север до Колорадо Спрингс на юг, се заселваше с шеметна бързина. Новите поселища никнеха като гъби почти всяка седмица. Заедно с тях се появяваха и нови улици, шосета, магистрали. Броят на убитите по пътищата животни — бобри, лосове, диви овце — непрекъснато нарастваше. Гладните пуми все по-често стигаха чак до покрайнините на Денвър.
Конрад остана на верандата и в продължение на четиридесет минути неподвижно наблюдаваше сърните и падащия сняг. Нямаше закъде да бърза. Скоро сърните напуснаха поляната и изчезнаха в обраслата с дървета клисура. Четиридесет минути той си наложи да не мисли нито за агент Ръсел, нито за Ренегата.
Накрая събра хартиите от сандвичите, вдигна пластмасовата чашка и ги пъхна обратно в раницата. Отправи се към дома, като със задоволство тътреше краката си през тънкия слой сняг, покрил земята. Каньонът, по който вървеше пътеката, изглеждаше недокоснат от отровата на човешкия свят. Надяваше се това да си остане така.
Когато се прибра, хвърли шубата и ботушите и веднага се зае с почистването на хижата. След цял час неуморна работа с парцала, четката и прахосмукачката стаята светна. Той смени чаршафите, изпра мръсното бельо и кърпите в умивалника на кухнята и ги просна навън да се сушат. После прочете няколко страници, стопли си малко чили за вечеря и изгледа новините. Легна си рано.
И се събуди в четири часа сутринта.
Опита се да заспи отново, но не успя. Стана, навлече си дънките, тениска и пуловер с надпис в подкрепа на Аризонските диви котки. Обу си дебели вълнени чорапи и запали печката. Докато огънят се разгори, свари кафе, седна пред прозореца и се загледа в тъмнината. Снегът продължаваше да вали. Вече беше натрупал петнадесетина сантиметра. Чувстваше се отлично, после си спомни, че чаршафите и кърпите все още са навън. Нищо, все някога ще се изсушат.
Наля си кафе в голямата керамична чаша и започна да крачи нагоре-надолу пред печката. Стаята вече се затопляше.
Можеше да почете още малко. Оставаше му почти половината от последния роман на Стивън Кунц.
— О, по дяволите! — изпъшка той, мина през банята и влезе в стаичката с компютрите.
Третият беше включен, за да може да получава електронната си поща и други съобщения. Включи и останалите и се настани удобно на мекия си стол.
Остави чашата върху малката масичка и прегледа пощата си, докато компютрите загреят. Имаше шест съобщения за „чатлас“. Нито едно не беше кой знае колко спешно.
Около десетина минути се колеба дали да използва новия телефонен номер. Връзката щеше да му излезе доста солено, тъй като трябваше да мине през Ингълуд до „Портъл Ком“ в Купъртино, Калифорния. Телефонната линия, която използваше, можеше да бъде проследена до Ингълуд, но оттам следите се губеха. Все още никой не подозираше намесата на Международната телефонна и телеграфна компания на Джак Крейн в телефонните системи на страната.
Той набра номера и на екрана веднага светна въпросът:
Влизане в системата?
ренегат