![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
Питър Мартин знаеше, че директорът има невероятен ум. Но за неговата професия това беше съвсем естествено и задължително изискване. Той непрекъснато пришпорваше армията асистенти и секретарки, които работеха за него във Вашингтон и Ленгли.
Двамата седяха край масата в огромния кабинет на директора. Мартин току-що го беше информирал за подробностите около срещата в Лондон.
— Да, добре. Какви са впечатленията ти, Питър?
— Жувармов е много нервен, но едва ли защото крие нещо.
Директорът вдигна добре оформените си вежди.
— Нима си подозирал руснаците?
— И още ги подозирам, до доказване на противното. Но генералът просто се притеснява да работи с нас. Вайзнер, представителят на Израел, е прекалено млад. И неопитен. Голоаз, е, знаете. Хенри Содъби прави всичко възможно, за да се хареса. Далеч не е толкова опасен, колкото са например шефовете му.
— А под повърхността?
— Две неща. Първо, те искрено са загрижени и уплашени след компютърните инциденти, въпреки че правят всичко възможно да го скрият. Предполагам, че натискът е страхотен.
— Белият дом е под обсада — каза директорът. — Всички институционни и корпоративни шефове чукат на вратите. И, разбира се, президентът чука на моята. Какво е второто?
— Вайзнер говори с мен след срещата. Иска да пипне програмата за себе си.
Директорът не беше изненадан.
— Да, Питър. Мисля, че точно това става и в министерството на отбраната. Те продължават да се спотайват, но мисля, че това е една от причините, поради която не искат да работят с нас.
— Да, същото ми хрумна и в самолета вчера. Изправили сме се срещу някого, може би цяла организация с невероятен софтуер. И най-секретните кодове явно не представляват никакъв проблем.
— Невероятно наистина — съгласи се директорът.
— Предполагам, че и ние, и Агенцията за национална сигурност не бихме имали нищо против да го притежаваме.
— Без съмнение.
— Какво да правя тогава? — попита Мартин.
Директорът огледа лявото си копче за ръкавели, изтри полираната златна повърхност с палеца си и вдигна глава.
— Ако се вярва на думите на президента, нашата първа работа е да хванем кучия син. Това е задача номер едно. Няма да обръщаме внимание на администрацията.
— Ами ако случайно успеем да се докопаме до софтуера? Да кажем, преди Пентагона?
— Това е задача номер две.
Нат Грей пристигна по-рано в залата за конференции в „Хувър“ и прекара десетина минути в разговор с някои от членовете на комитета, преди да пристигне Ръсел. Хауърд Зоерн от федералната комуникационна комисия се пошегува, че оплакванията, които комисията е получила, били толкова много, че се наложило да отворят нова база данни. За нейното съществуване не били взети никакви мерки за сигурност с тайната надежда, че някак случайно ще бъдат изтрити. Брус Бауърс се оплака от постоянния натиск, който оказваха влиятелни бизнесмени и политици върху Министерството на търговията.
Ръсел също изглеждаше доста обезпокоена. Беше облякла поредния си костюм, този път с цвят на карамел. Нат се възхити от начина, по който подчертаваше тялото й. После си спомни за дънките и карираните ризи на Джорджия и реши, че небрежният й стил му харесва повече.
Когато Ръсел се появи, всички се придвижиха към масата и заеха местата си.
Заседанието започна с преглед на дневния ред. Питър Мартин отсъстваше.
Ръсел представи Грей:
— Ако още ле сте се срещали, Нат работи като консултант за Бюрото. Ние много ценим неговия опит. Както разбирам, Нат, твоята нова мрежа е била активирана вчера.
— Да. През последните няколко дни бях много зает.
Което си беше абсолютно вярно. След завръщането си от Атланта в Ню Йорк почти не беше спал. Но Глоубнет вече беше факт и парите започваха да се стичат, макар и не в количествата, които беше очаквал.
— Предполагам, че още не сте се сблъсквали с проблема, който засегна Интернет?
Грей огледа мъжете край масата и обясни:
— Трябва да знаете, че Глоубнет няма никаква връзка с Интернет. Нашата програма за сигурност е истинско произведение на изкуството. Не съм уведомен за възникването на такива проблеми, но съгласете се, че мрежата съществува едва от двадесет и четири часа.
Грей се въздържа от коментар за състоянието на продажбите. Ако някой искаше повече информация, трябваше да попита. В крайна сметка като консултант на Бюрото не можеше да си позволи да проявява лични търговски интереси.
— Има ли нещо друго? — попита тя.
— Преди два дни прекарах известно време с компютърните специалисти на „Чейс Манхатън“. — Той разказа за засичането на програмата за трансфер на фондове. — Накрая успяхме да открием нещо много интересно.