Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Предпочитам да изчакам. А вие готова ли сте за атаката на пресата?
— Горе-долу — засмя се тя. — По тази причина бих искала заедно с Томи да приберем и вдовицата… Колкото повече навлизам в делото, толкова по-сигурна съм, че тя е съучастница… — Замълча за миг, после попита: — Нещо ново от наблюдението?
— Нищо. И това едва ли ще се промени, ако не получим разрешение за подслушване на телефоните им…
— Съжалявам, но съдията не пожела да приеме нашите доводи. — В гласа й се долови открито съчувствие.
— Такива са времената, в които живеем — въздъхна Боуър. — Престъпниците имат далеч повече конституционни права от жертвите си…
— Направих всичко възможно…
— Убеден съм, че е така. Но в тези неща понякога се печели, понякога се губи, нали? — Гласът му се снижи. — От време на време тази работа ми идва до гуша!
— На мен също — въздъхна Мадлин. — Нещо интересно около Тео д’Арси?
— Нищо особено. Някои хора твърдят, че отношенията между двамата братя са били обтегнати. Самият Тео д’Арси заяви, че по време на убийството си е бил у дома. Вероятно наистина е така. Вече разполагаме с достатъчно доказателства, че спусъкът е натиснал Томи… Но кой го е убедил да го направи? Кой му е платил? Това все още не знаем. Ще ви позвъня, ако разкрием нещо ново…
Боуър остави слушалката и неволно се запита как ще се почувства, ако дъщеря му започне работа в прокуратурата и прекарва цялото си време сред ченгета и престъпници. Дано се насочи към търговското право, въздъхна в себе си той.
Сандра д’Арси се насочи към паркинга пред супермаркета „Бел Ер Хилс“ и очите й зашариха по околните коли. Ръцете й върху волана бяха влажни от напрежение. Слава богу, че Виктория замина за няколко дни! Зърна го отдалеч, на лицето му грееше онази усмивка, която тя толкова много обичаше. По гърба й пробяга тръпка на радостно нетърпение.
Томи се наведе към страничното прозорче, кичур пепеляворуса коса падна над окото му.
— Здравей, любима — рече той и закачливо намигна. — Представляваш наистина приятна гледка!
— Здравей, Томи — поруменя Сандра, очите й нервно пробягаха по околните коли. — Вече не ме търси у дома, защото ченгетата сигурно подслушват телефона… — Отвори чантичката си, измъкна един плик и му го подаде. — Тук са хиляда долара. Нямах време да събера повече…
— Благодаря — кимна той и натика плика в задния джоб на джинсите си.
— Трябва да тръгвам — озърна се отново тя.
— Не бързай толкова — промърмори той, заобиколи колата и се намести на предната седалка до нея. — Искам си целувката!
Сандра включи на скорост и подкара към дъното на паркинга, където по-трудно можеха да бъдат видени. Ръката му се плъзна по бедрото й, тялото й потръпна от желание. Остави мотора да работи.
Томи се премести до нея и я прегърна.
— Не се ли радваш да ме видиш?
— Радвам се, разбира се.
— Тогава го покажи…
Тя се извърна и го целуна по устата, тялото й страстно се притисна до неговото. Стана й хубаво. Той я прегърна толкова здраво, но копчетата на ризата му се забиха в гърдите й.
— Още ли ме обичаш? — прошепна в ухото й.
— Да — отвърна тя, после с видимо нежелание се отдръпна. — Томи, трябва да тръгвам… За известно време не трябва да ни виждат заедно… Не ми се обаждай, аз ще поддържам връзката… — Надзърна през сваления прозорец и добави: — По-добре тръгвай…
— Добре, добре — шеговито вдигна ръце той. — Тръгвам си, но искам да знаеш, че броя часовете… И ще го правя до момента, в който бъдем заедно завинаги!
Слезе от колата и се усмихна. Сандра махна с ръка и рязко потегли.
Фотоапаратът щракна няколко пъти, запечатвайки тайната среща.
— Тръгвам — съобщи по радиото детектив Харис, прибра телеобективите и включи двигателя. Колата с цивилни номера напусна паркинга пред супермаркет „Бел Ер Хилс“ и пое към полицейското управление.
14
Майлс Кънингам потупа корема си след обилната вечеря в престижния „Уелингтън клъб“, намиращ се близо до Сенчъри сити.
— Беше много вкусно!
— В този ресторант винаги е вкусно — отвърна Франклин Манинг и огледа приятния салон на заведението, което му напомняше за стара английска кръчма. Баща му разказваше легенди за този клуб и важните срещи, състояли се в него. Старият Манинг беше твърдо убеден, че без да членува в „Уелингтън“, човек не може да разчита на успех. Тук се сключваха политически споразумения, пак тук се оформяше дългосрочната корпоративна стратегия, която влияе на икономиката за години напред. Франклин си спомни колко беше горд, когато завърши образованието си и баща му го направи член на клуба. „Сега идва твоят ред, синко“, беше казал Отис Манинг.