![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
— Ъ-ъ-ъ, какво е станало? Някой ще бъде ли така добър…
Стана друга жена, този път от първия ред. Беше стройна и висока, с прозрачни очила, които имаха куп приставки (като реещи се гел-обективи) и в същото време разкриваха острите й светлокафяви очи.
— Тор Повлов от шоуто „Реакцията на Повлов“ на „Медиякорп“ — идентифицира я Ригълс. — Наричай я госпожице Тор.
Хамиш наруга бавното си мислене. Трябваше да даде субвокална команда на Ригълс и да получи резюме на онова, което бе привлякло вниманието на всички. Вече бе твърде късно. Той кимна към жената.
— Да, госпожице Тор?
Акустичните стени на конферентния център реагираха, като насочиха приоритета си към репортерката, осветиха я и усилиха гласа й.
— Господин Брукман, тъй като не сте свързан, позволете да обясня какво става, след което ще ви помоля да коментирате. Изглежда, че някой — буквално преди секунди — е пуснал повече от терабайт отмъкнати данни от космическия център „Марти“ на НАСА. Картините показват опитите им да комуникират с Обекта.
Всеки би забелязал, че произнася последната дума с главна буква.
— Наистина ли? — Хамиш повиши глас, за да се чува през бъбренето на тълпата. Дори на заглушителите започваше да им става трудно. — Е, едва ли е нужно да ви казвам, че на подобна изтекла информация не може да се има доверие. Почти всичко може да се подправи и да се пусне във виртуалната реалност, дори от някой официален сайт. Лично аз не бих се прехласнал по някакво непотвърдено видео.
Междувременно почти всички присъстващи се бяха потопили напълно в Мрежата. На Хамиш не му беше приятно, че толкова малко хора гледат към него. Останалите {m underline}тук-и-сега{m} като че ли проявяваха по-голям интерес към репортерката, отколкото към него. Естествено, с изключение на Роджър Бетсби. Брадатият отровител не откъсваше поглед от Хамиш.
Тор Повлов поклати глава.
— В такъв случай явно не сте чули останалото, господин Брукман. НАСА и Министерството на прогнозирането вече обявиха, че не отричат информацията. Няма да има успокояване на страстите или отвличане на вниманието. Нито пък обяснения, че става дума за фалшификат. Само обещават, че ще намерят виновниците и ще ги накажат за преждевременно разгласяване.
Фразата накара някои да се изкискат и да се усмихнат иронично. Подобно пляскане през ръцете не спираше никого. Поне не и онези, които се ползваха със закрилата на Гилдията и можеха да твърдят, че са действали в интерес на обществото.
Хамиш примигна. Изведнъж му се прииска да е някъде другаде. Да се свърже със собствените си хора. Или с хората на Пророка.
„Седя тук и дрънкам на екстропианци за глупавите им фантазии, докато положението в реалния свят излиза извън контрол.“
Тор Повлов продължи с приятелски тон:
— Цяла сутрин „Медиякорп“ проследяваше оживен шифрован дипломатически трафик между различни национални алианси, картели и световни организации. Явно са били предупредени предварително за нещо сериозно. Вълната от смущения и отвличане на вниманието обаче не ни даде възможност да установим за кой точно слух става дума.
„Това трябва да е работа на Пророка. Свършило е работа, поне за няколко часа.“
— Само че сега… сега изглежда, че Белият дом е насрочил пресконференция за три часа източно време. След по-малко от час. Иипрогностикът на „Медиякорп“ дава деветдесет и два процента вероятност, че ще бъде направено публично потвърждение на изтеклата от Хавана информация, последвано от пълно разкриване.
В невероятен за нейното поколение жест Тор Повлов вдигна ръка и изключи лещите на вирточилата си, за да отдаде на Хамиш пълното си внимание тук-и-сега. Разбира се, малката й камера продължаваше да предава за аудиторията й по целия свят.
— Ето го и моя въпрос към вас, господин Брукман. Току-що в продължение на един час хокахте тези кандидат-боготворци. — Изрече думата с тон, който разкриваше собствения й скептицизъм. — Поучавахте ги сурово и споделяхте тревогите си за едно опасно разбъркано бъдеще. И ето, че бъдещето изведнъж пристигна! Виновникът за това разбъркване — или смутителят, както сам се изразихте, — се очертава доста необичаен. Може би като нещо от вашите творби. Само че този път човешката глупост като че ли няма нищо общо с него. И за разлика от онова, което винаги се случва в романите ви, станалото надали ще бъде потулено и скрито преди развръзката. И тъй, господин Брукман, бих искала да чуя как според вас следва да се справим с тази новина? На брега ни е изхвърлена бутилка, пусната някъде отдалеч. В нея има послание. И то говори.