Битие [bg]

— А, прочутият НЛО гамбит. — Хамиш се усмихна. — Признавам, доста се забавлявах навремето с историите за летящи чинии. Митологията е толкова богата! Шегаджии отвъд полезрението ни се стоварват мистериозно на Земята, за да правят загадъчни изявления, да отправят заплахи или да правят безплатни колоноскопии на самотни фермери.

Този път смехът на аудиторията бе малко по-силен. Това бе тема, по която повечето присъстващи бяха на едно мнение. Хамиш дори изпита известна благодарност към жената, че е отклонила темата. Сега лекцията можеше да завърши по-приповдигнато.

— Разбира се, смешно е как извънземните от летящите чинии се описват все по един и същи начин. Изглеждат и се държат като някакви пакостливи духчета или гадни елфи, излезли направо от древните приказки! С което много ясно показват откъде всъщност идват.

И се почука с пръст по главата, което предизвика още смях.

Реакцията обаче все още си оставаше анемична. Хамиш едва успяваше да спечели мнозинството… докато много други продължаваха да мърдат пръсти, да излъчват и да общуват помежду си. Точно сега в залата щеше да е много шумно, ако не бяха заглушителите. Хамиш продължи:

— Да не забравяме и факта, че планетата ни се пълни с все повече и повече камери, чийто брой се удвоява всяка година-година и половина. При последното проучване се оказа, че четири пети от сушата се намират под денонощно наблюдение. Но помогна ли ни това да открием досадните летящи чинии, да ги разгледаме по-добре? Ха! По една случайност наблюденията продължават да стават все по-далеч и по-далеч! Точно толкова, че изображенията да си останат размазани въпреки все по-добрата ни техника! Навремето имаше куп неясни петна върху зърнест филм, заснети на няколкостотин метра от път или градче. Днес срещите като че ли се случват само насред пустините или в океана. Или някой астроном аматьор съобщава за странни светлини около Луната и Марс. Навсякъде, където все още има празнини, позволяващи вълнуващи…

Смяташе да продължи с рефрена, който не бе използвал от години, но набитата жена го прекъсна.

— Господин Брукман, може ли? Повечето от нас знаят какви са възгледите ви за НЛО от „Елфът“. Един от по-глупавите ви филми, между другото. Бихте ли се върнали към темата, ако обичате? Сякаш не сте в час!

— Всъщност… — продължи тя, като забави думите, потупа рамките на очилата си и размърда пръстите на другата си ръка, — всъщност… точно… в този момент…

И млъкна, зяпнала образите, които се прожектираха в уебочилата й. Накрая успя да промълви една-единствена дума, по-точно звук:

— О!

Всички побързаха да проследят дирята й на интерес и отделните разсеяни островчета се превърнаха в бърборещ архипелаг. Хората започнаха да си разменят уебадреси. Някои също започнаха да ахкат, сочеха и коментираха полугласно. Хамиш прочисти гърлото си, изправен пред морето проблясващи лещи и махащи ръце.