Битие [bg]

„Развълнувани са, и още как. Май ще ми се наложи да се измъкна отзад.“

През цялото време продължаваше да се опитва да не поглежда към брадатия мъж на втория ред. Някои от присъстващите можеха да проследят посоката на погледа му със скъпите си очила. Прекалено много внимание в една посока — и върху един човек — щеше да бъде забелязано.

„Ето какво получавам заради опитите си да убия няколко заека с едно клише. Бетсби искаше среща на публично място. Така или иначе щях да идвам, така че изглеждаше напълно естествено да се срещнем тук. Но, честно казано, изобщо не очаквах, че ще дойде.“

Нищо в случая с отравянето на сенатор Стронг не изглеждаше типично. Извършител, който е готов да си признае? Изнудвач, отказващ да обясни на жертвата си каква е тайната му или каква тинктура е използвал, за да постави сенатора в такова смущаващо положение?

Може би самотен откачалник, на когото не му пука, че си създава могъщи врагове.

„Значи истински вярващ? Но няма вид на такъв. И нашите детективи не откриха в миналото му нищо, което да отговаря на самотен маниак. Лекар, работил в безплатни градски клиники. Някакъв съвременен Швайцер13? Да, това би го накарало да презира сенатор Стронг. И има средствата и знанията да забърка психотропна отрова.

Но всичко това просто не се връзва. Бетсби трябва да е нещо повече от това, което изглежда. Върхът на стрела. Острието на копие. Част от някакъв по-мащабен заговор. Това ли е причината да иска да се срещне с мен тук, в сърцето на техничарски панаир?“

Посочената да зададе въпроса си жена стана от мястото си; бе доста набита и тежка за човек от нейното поколение. Може би беше алергична към биоскулптирането или имаше някакви философски възражения срещу него. Ореол от светлина се събра около нея, осветявайки кръглото й лице от няколко посоки. Акустичните стени усилваха думите й без ехо и без необходимостта от микрофон.

— Господин Брукман, бих искала да сменим темата, ако нямате нищо против. Защото изглежда, че бъдещето се е втурнало към нас дори сега, докато стоите на сцената и проповядвате колко е важно да го забавим.

— Е, винаги има кризи — отвърна той. — Нестихващ поток от човешки грешки. Коя точно ви разтревожи този път?

— Една, която изобщо не може да се нарече „човешка“, господине. Сигурна съм, че сте чували слуха, който набира сила като цунами през изминалата седмица — че астронавти от космическата станция са открили нещо на орбита. Нещо крайно необичайно. Може би дори с извънземен произход.

Хамиш примигна. Изтеклата информация се разпространяваше бързо. В справката, която бе направил снощи преди да си легне, се говореше за енергични усилия на правителството да потули всичко или най-малкото да дискредитира слуховете. Пророкът дори бе мобилизирал в играта част от ресурсите на Движението, за да помогне за разсейването на общественото внимание от тази история.