Битие [bg]

— Ето какво ще ви кажа — рече Хамиш, след като реши да завърши речта си няколко минути по-рано. — Да се споразумеем. Аз ще си помисля дали светът няма да е по-добро място, ако го напълните с говорещи крокодили, тенекиени философи, свалени от мрежата киберкопия и безсмъртни чешити… ако вие ми върнете жеста и се замислите над моята хипотеза. Че човечеството вече се е втурнало прекалено бързо напред. Толкова бързо, че сме затънали до шия в беди, които сами сме си причинили.

Намали малко темпото, за да покаже, че речта му е към края си.

— Ако съм прав и ако все още не е прекалено късно, значи може би има някакво възможно решение. Същият метод е бил използван в повечето човешки култури, които са били достатъчно мъдри да се безпокоят, че нещата могат да тръгнат към лошо. Десетте хиляди други общества, оцелели много по-дълго от това дребно „просвещение“, ще се гордеят с вас. О, ние стъпихме на Луната, изучаваме далечни галактики и разбиваме атома. Демокрацията е хубаво нещо. Също като всеобщото образование, информационните мрежи и интернет. Стъпили на раменете на онези преди нас, ние постигнахме висоти, за които малцина са мечтали. От друга страна, всичките ни предци са правили едно нещо, за което повечето от вас тепърва трябва да доказват, че са способни. Всички те са оцелели, за да оставят поколение и да видят как наследниците им тръгват сигурно по своя път. Именно това означава думата „предшественик“! В продължение на векове и хилядолетия те са предавали факела на новите поколения, които продължавали живота и човешката култура напред към още по-нови поколения. Умирали са със съзнанието, че поне историята ще продължи нататък. Задачата изглежда проста на пръв поглед. Но никога не е била проста за никой от тях. Почти целият им живот е бил едно тежко и мъчно предизвикателство. Основната цел на всеки здравомислещ индивид и цивилизация… или вид, ако искате. Цел, която вие като боготворци сякаш забравяте в своето главоломно преследване на индивидуалното задоволство, личното безсмъртие и така наречения прогрес. Цел, която може би е изложена на най-голяма опасност в съвместния ни път към едно гибелно утре.