Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Той излезе от стаята и затвори вратата зад себе си. В това време се приближиха госпожа Левит и Дафи. Госпожа Левит изглеждаше много променена, скромна и учтива. Тя попита:
— Помогна ли ви това? Имам предвид цветята?
Като задържаше ръката й в своята, Болд изказа куп благодарности по най-разточителен начин, обяснявайки, че точно това са очаквали. Помоли ги да почакат и побърза с тази информация при Шосвиц. Върна се след пет минути и ги отведе далеч от вратата, за да избегне евентуално подслушваме от момчето. Тогава каза на двете жени:
— Мисля, че е имал добрия шанс да види убиеца, но никак не може да си спомни неговото лице. Като ми каза това, помислих — разбира се, със съгласието на семейството — дали не бихме могли да го поставим под хипноза, за да разберем какво всъщност помни. — Той изгледа първо майката, после Дафи. — Какво мислите вие? Съгласни ли сте?
Дафи отправи погледа си към госпожа Левит.
— Не съм аз, която решавам.
Госпожа Левит изгледа и двамата.
— Има ли някаква опасност за Джъстин?
— Не — отговори й Дафи.
— Без опиати или каквото и да е?
Дафи се засмя.
— Няма такова нещо. Аз просто му помагам да се отпусне напълно, да изчисти всякакви напрежения от паметта си и да си спомни какво действително е видял.
— Бих искал да го направите вместо мен. — Той ги подразни и получи усмивка от госпожа Левит и един малко объркан поглед от Дафи.
— Аз съм за, ако Джъстин е съгласен — каза госпожа Левит. — Ако това би помогнало…
— Нека да опитаме! — каза Болд. — Ако вие сте готова? — обърна се към Дафи.
Тя кимна. Погледите им се срещнаха.
Нещо се промени между тях в този момент. Той си спомни казаното, че тяхната близост отдавна е минала фазата на обикновеното приятелство. Знаеше, че тя е права, въпреки че той все още се съпротивляваше. Единствен поглед между тях и той почувства, че правилата са се променили.
— Ще ви извикам, когато бъдем готови — обясни тя. — Така е по-добре… по-лесно за него да се успокои.
Болд се обърна назад. Крамер стоеше по-нататък и явно подслушваше, като се преструваше, че разглежда нещо върху близкото бюро, но щом погледите им се срещнаха, той каза доста високо:
— Той е видял лицето на убиеца?
Болд го сграбчи за ръката и го изтика към пожарната стълба, където никой не ги виждаше. Крамер се освободи от хватката на Болд.
— Какво правиш, по дяволите, Крамер?
— Той е видял убиеца?
— Кажи на цялото управление, защо не?
— Защо не ме информирате?
— Защото говориш твърде много, затова! — Болд веднага съжали за казаното.
— Какво по-точно означава това? — Лицето на Крамер беше станало алено. Той отблъсна Болд. — Изяснете се!
Болд го блъсна силно и го задържа, после отново го блъсна, но Крамер намери опора.
— Не се гаври с мен, Крамер!
— Аз съм част от тази служба, по дяволите. Полага ми се да бъда включен.
— Ти си едно голямо биволско лайно, артисте! Ти си едно нищожество, което се набута в полицията без всякакви качества.
Крамер нанесе първия удар. Хвана Болд за гърлото. Болд му нанесе силен десен удар в корема, сетне силен ляв в ребрата. Хватката на Крамер отслабна от удара, лявата му ръка остана безполезна. Той не знаеше как да се бие.
Вратата се отвори ненадейно. Беше Ла Моя.
— Шосвиц! — изсъска той предупредително.
Двамата детективи се изправиха. Крамер оправи косата си с пръсти. Ла Моя офейка през вратата по стълбището надолу и се скри от погледа на началството. Шосвиц бутна вратата и ги погледна.
— Господа? — Навъсеният му поглед фиксираше и двамата. — Имаме ли някакъв проблем тук?
— О, няма проблеми, Фил — отвърна Болд.
— Сравнявахме бележки — потвърди Крамер.
— Много шумни бележки! — каза Шосвиц. — Не бихте ли споделили с мен?
— Всичко е в божиите ръце — каза Крамер.
Шосвиц придържаше вратата отворена, докато те излязоха, после каза:
— Мислете с главите си, момчета! Би ми било неприятно да ви изхвърля и двамата от играта.
Двамата мъже се отдалечиха мълчаливо.
Няколко минути по-късно Дафи се показа на вратата на своя кабинет и ги покани да влязат. Момчето, все още със затворени очи, изглежда се опитваше да се освободи от дрямката.