Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
Болд не отговори. Вместо отговор го помоли да продължи описанието на фургона. Монтроуз направи това много детайлно, като стигна дори до антената, която била счупена от някакъв вандал. Боби си записа. Разказът на Монтроуз звучеше като на амбулантен търговец комисионер. Първоначалното недоверие на Болд спадна. Сега не изпитваше недоверие към този човек, а просто не го харесваше. Монтроуз беше влюбен в себе си. Затова Болд не се изненада, че една жена започва да търси други след няколко месеца, прекарани с него; същевременно разбираше и неговата привлекателност. Монтроуз имаше бесния поглед на картоиграч, студен, успокояващ акцент и силно тяло, пакетирано в екстравагантни дрехи. Той беше канадец, който се смяташе за континентален европеец. Премести се близо до стената, като очакваше детективите да го последват, и запали цигара без филтър. Всмукна толкова надълбоко още при първото дръпване на цигарата, че от устата му не излезе никакъв дим, когато заговори.
— Тя има много хубав тен. Обикновено прекарва по няколко минути всеки ден под лампите — вие знаете — една от онези специални лампи. Тя си купи една и я постави в стаята на долния етаж.
Болд си спомни за долната стая с дръпнатите завеси и го попита дали е имал предвид нея. Оказа се, че да.
„Дали това не е представлявало възможност за съгледвача да открие потенциалната жертва?“ — чудеше се Болд. Крой с нейната среднощна закуска, Норвак с нейната тен-лампа. Тази схема на съгледвачество може би най-много се вместваше в последните убийства. Дехавелин беше изключение. Тя и нейните приятели са поддържали завесите на спалнята винаги спуснати заради ослепителната светлина на уличните ламти и не са известни никакви привички, които биха позволявали на един зяпач да надзърта в стаята. Но, разбира се, винаги може да се намери някаква възможност. В един град няма пълно усамотение.
Холър Лейк беше далеч от Грийн Лейк, но попадаше в зоната, определена в профила на Научния център с радиус три мили. Прималя му, като си помисли каква огромна работа е това. Сигурно живееха десетки хиляди хора в обсега на този радиус. А така нареченият „Кръстат убиец“ беше един.
— Казахте, че вашето приятелство бе… прекъснато. Или аз не съм разбрала добре? — питаше Боби Гейнис.
— Бетси е една кокетка. Една драка. Всеки път я намирах в „Боди шоп“ с нещо ново, облечено на голо, просто за показ. Какво мога да направя? Такива места… Разбирате какво искам да кажа, нали? Мъжете отиват там, за да търсят жени. Жените — за да търсят мъже. Страхувам се, че не ценя високо една жена, която показва своите прелести по един такъв очевиден начин. Поставите ли нужната стръв, рибата обезателно ще клъвне. Не е ли така? — Той стисна цигарата между устните си и потри ръце. — Да я оставим да флиртува с когото си иска сега! — каза злобно, стисна цигарата и дръпна продължително.
Интервюто продължи още петнайсет минути. Монтроуз обясни, че поради своята финансова обезпеченост и независимост Норвак не е работила. Тя беше дъщеря на филаделфийски банкер и нямаше близки на запад от Чикаго. Той осигури на детективите груба схема на нейния типичен „работен“ ден, който включваше главно уиндсърфинг и занимания в „Боди шоп“. Беше имала трима близки приятели, които той познавал. Боби си записа техните имена, предполагайки, че Болд ще поиска от нея да ги намери и да уреди с тях среща. Болд се заинтересува дали Норвак би продължила с уиндсърфинга при това студено есенно време, но Монтроуз отговори, че вятърът по това време на годината е наистина страшен, затова пристрастените към сърфинга излизат, когато вятърът е подходящ.
— Не съвпада! — каза Боби, когато бяха вече в колата.
По тротоарите цареше обикновената бъркотия и разнообразие: млади момичета, които се опитваха да изглеждат по-възрастни, богати професори, които се стараеха да изглеждат по-млади. По-голямата част от тях вървяха на двойки или тройки, разисквайки бурно и местейки учебниците ту в едната, ту в другата ръка. Двусекционен автобус зави на ъгъла пред тях, прегъвайки се в средата и пълзейки като червей. Афишите откъм видимата страна рекламираха любимата на Болд джаз станция. Той завъртя ключа на радиото и хвана съответната вълна.
Боби продължи.
— Ако Монтроуз е прав в това, че тя не е обличала нищо под костюма, в такъв случай Джейн Доу не е вероятно Бетси Норвак също. — Тя се колебаеше. — Искате ли да започна отново цялостната проверка на донесенията за изчезнали хора? Кълна се в Бога, проверих всички тези неща много внимателно, но съм готова да опитам пак, ако вие желаете това.