Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Мисля, че той говореше на шапката си. Не смятам, че трябва да следваме стриктно това, което той каза. Имаме отпечатъци на обувки в нейния гараж, които могат да съвпаднат с тези на Кръстатия убиец. Разполагаме с някакви изгорени дрехи. Липсва колата. Все пак ще вървим по следите на Норвак, въпреки показанията на Монтроуз. Вие искате да прегледате папките още един път? Вероятно това е добра идея. Но искам да направите проверка за водолазния костюм на Джейн Доу: дали не е взет под наем.
— Помислих, че това не ви интересува. — Тя се усмихна малко глупаво.
— Не започвайте с мен — реагира той. — Искам да се намери минифургонът също.
— Вие не го попитахте дали скарата е била с нея.
— Не. Сметнах, че трябва да се почака. Ейбрамс засне пръстови отпечатъци от мукавените чинии. — Той замълча за момент, давайки й възможност да направи връзката, и продължи: — Спомняте ли си кога подадох полицейската си карта на Монтроуз?
— Да.
— А спомняте ли си как той я пое?
Тя изглеждаше озадачена.
— Постави палеца си точно върху пластмасовото прозорче.
— Значи имате отпечатък от неговия палец.
— Точно така.
— Видях ви като бършехте картата с носната си кърпичка, когато вървяхме към него, но не разбрах с каква цел.
— Сега вече имаме нещо, което да сравним със следите върху чиниите. Ние дори не знаем дали ще имат някакво значение тези чинии. Може господин Монтроуз да не е замесен въобще. Зависи от това, което ще се открие.
— Винаги ли лавирате по този начин?
— Не мисля, че това е лавиране. Да се остави един човек вън от подозрение и да се изключи от следствието, това не е лавиране. Това спестява време на полицейското управление, икономисва времето на господин Монтроуз и парите на данъкоплатеца. Същевременно на Монтроуз трябва да кажем толкова, колкото ние преценим. Аз предпочитам да нарека такъв подход ефективен.
— Какво има за „Клуба на здравето“? Така наречения „Боди шоп“? — попита тя.
— Вие мислите като детектив, Боби. Това е добре.
— Не искате ли да го огледам отвътре?
— Не. Искам първо да намерите нейния минифургон. Аз ще ви закарам до колата ви, а вие ще огледате първо около Лейк Уошингтън. Повикайте я в центъра на града и узнайте регистрационните номера на фургона. Вижте дали е цитирана или глобявана през последните две седмици. Проверете да не е задържана нейната кола.
— Лейк Уошингтън? Намерихме я в пролива.
— Най-напред проверете спокойните места около езерото. Сърфистите са като клика. Може някой да я познава. Те могат да ви кажат също къде са топлите и спокойни места в пролива. Или можете да проверите в магазините. Може би я познават. Това ще ви позволи да подушите нещо и за наемането на непромокаеми костюми. Не ме интересува как ще направите всичко това. Огледайте първо Алки Пойнт като искате. Нейният фургон е първи приоритет, това е всичко.
— Търсим куп дрехи зад къщата. Нещо такова, нали?
— Когато го намерите — той използваше метода на Дафи да загатва успеха, — гледайте, но не пипайте. Ще поискаме Следственото управление да се заеме с това.
— Какво става, Лу? Норвак не е Джейн Доу, нищо не съответства.
— Аз не зная какво става. Искам само определен отговор от Следственото управление за Джейн Доу. Искам да зная коя е тя. Това е нашата отправна точка. Но аз не се предавам по въпроса за Норвак. Не, докато Ейб не ми каже, че няма никаква връзка.
— А какво мислите за „Боди шоп“?
— Аз ще се оправям там — беше отговорът.
21
Дафи го срещна при асансьора. Тя седеше на една пейка в коридора и веднага скочи, щом го видя. Косата й беше изцяло и леко накъдрена, а погледът — съсредоточен. Той нямаше нужда да пита има ли нещо за него, тъй като тя се втурна през пустия коридор, за да го пресрещне.
— Лу! — каза и той си спомни, че някъде около преди седмица беше престанала да се обръща към него по фамилно име. Той сметна това като придвижване напред, макар и да не знаеше към какво. Стомахът го заболя, но той не даде да се разбере, когато тя продължи: — Той е тук. Момчето Левит. Той и майка му! — Тя беше развълнувана, и както всичко друго у нея, вълнението беше завладяващо.
Той почувства студени тръпки като бодили по кожата си, стомахът отново го заболя и трябваше да го притисне с ръка, защото ако не го направеше, можеше да се пробие и да изцапа новата му риза.