Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Той очевидно си спомни нещо за убиеца и иска да ви го каже. Джон се опита да помогне…
— Крамер?
— Да, но Шосвиц го разкара. Момчето видимо е в много деликатно състояние. Аз щях да го разпитам, но преди всичко вие трябваше да го видите. Вие сте установили връзка с него и той иска да говори с вас.
— А как е майката?
— Изключително отзивчива. Няма нищо общо с жената, която ми описахте. Предоставих им моя офис, защото е по-спокойно и, освен това, имам телевизор, така че той може да гледа любимото си следобедно шоу, с което е зает все още. — Тя погледна часовника си и нервно заби пръстите на двете си ръце в буйната коса. — Шоуто свършва след десетина минути. Най-добре ще бъде да изчакате да свърши и после да говорите с него. Можете да използвате моя кабинет. Аз ще занимавам майката през това време. Лошо ли ви е? — попита го, забелязвайки, че се държи за корема. — Наистина трябва вече да се изследвате!
— Малко е да се каже лошо — каза той.
Двамата слязоха с асансьора и той си взе чашка кафе на щанда в задната част на сградата — точно от каквото стомахът му се нуждаеше — след което се върна в офиса си и седна зад бюрото, в очакване края на проклетото шоу. Седем минути никога не са се проточвали толкова дълго.
Джъстин Левит изглеждаше развълнуван. Той поздрави Болд със сърдечно ръкостискане и двамата седнаха един срещу друг. Момчето беше уморено, което Болд трябваше да има предвид. „Аз направих в твоя живот това, което Кръстатия убиец направи в моя“ — мислеше си той. Но в крайна сметка схватките са неизбежни.
— Как върви?
Момчето вдигна рамене.
— Окей, предполагам. Вие бяхте прав — каза колебливо. — Имам предвид това, което казахте за геройството. Всеки иска да знае какво съм видял. Не съм казал на никого — добави. — Точно както обещах. Странно. Не мога да спя спокойно. Трябваше да откачим телефона, да сменим номера или нещо подобно.
— Защо си тук, Джъстин? — попита го Болд. Той контактуваше с него като с възрастен. Няма смисъл да се променя една печеливша формула.
— Аз зная какво носеше убиецът. Беше студено. Баща ми се прибра през вратата на кухнята миналата нощ и аз веднага разбрах. Бяхте ми казали, че сигурно ще си спомня за още неща. Бяхте прав.
— И какво беше това, синко? — Болд седеше на края на стола. Едва издържаше напрежението. Някакъв въздушен балон започна да се издува в гърдите му, той затвори очи и го потисна.
— Цветя! — каза момчето. — Той носеше букет цветя. Баща ми донесе на мама букет рози миналата нощ и по начина, по който ги държеше — или още нещо, не зная — но изведнъж аз направих някаква връзка. Видях го отново. За уикенда видях оня младеж да пресича задния двор, носейки цветя. Сега вече знам.
„Изкуствени цветя — мислеше Болд. — Червени изкуствени рози. Какво по-добро от това да занесеш на една жена, за да ти отвори нейната врата и да й кажеш, че изпълняваш поръчка? Тя отваря скърцащата врата… Убиецът влиза вътре… Сетне той затваря вратата…“
Болд се наклони напред, хвана малката глава на Джъстин и го целуна по челото.
— Бог да те благослови!
— Помага ли ви това? — Момчето се изчерви.
— Разбира се!
Ентусиазмът на Болд завладя и момчето и то започна да разказва как баща му влизал през вратата, как е видял букета, как си е спомнил, че е видял някъде преди това нещо подобно и е решил, че това е било през онази нощ — той претендираше, че си е представил съвсем ясно убиеца, включително и неговото лице…
— Неговото лице? — прекъсна го Болд. — Джъстин, спомняш ли си как изглеждаше?
Момчето изведнъж замръзна от страх. Клатеше бавно глава и с опулени очи гледаше Лу Болд. Сбърчи вежди сякаш всеки момент можеше да заплаче.
— Не мога да си спомня — захленчи. — Наистина не мога. Искам да помогна, но не мога да си спомня. Просто не мога.
Болд каза спокойно:
— Няма значение, Джъстин. Успокой се. Ти ни оказа голяма помощ. Това е истинска помощ. Това е, от което се нуждаехме. — Той подаде ръка на момчето. — Благодаря ти!
— Мога ли да разгледам наоколо, господин Болд? Знаете ли, искам да видя как работят вашите момчета!
— Това не е много вълнуващо, бих казал. Ако майка ти каже да, аз нямам нищо против, но това, което правим тук, е придвижване на документи, разговори по телефона. Всичко това е отегчаващо, наистина. — И като чу собствените си думи, Болд си помисли, че това беше самата истина. Но някой трябваше да върши тази работа — той убеждаваше себе си. Някои я вършат по-добре от другите. — Остани тук за минутка. Връщам се веднага.