Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Какво, по-точно? — прекъсна го Болд.
Монтроуз го порази като човек, който никога не спира да говори. Той се самонавиваше и с удоволствие би продължавал да доминира разговора цели часове. Това беше добре за един професор по лингвистика, но не беше съвсем идеално за полицейския разпит. Болд беше доволен, че разговарят прави и си мислеше в каква ли словесна престрелка щеше да се превърне този разговор, ако бяха седнали.
Монтроуз беше недоволен от прекъсването.
— Тя е нещо като фанатичка по отношение на здравето. Да? Аеробика, сваляне на тегло, такива неща. Но сърфинга преди всичко! Това е нейната любов.
— Казахте, че сте бил изненадан — Болд го прекъсна отново и с поглед му показа, че това значи бизнес. После кимна на Монтроуз да продължи.
— Тя имаше болки в лакътя от дълго време. Мисля, че беше от сърфинга.
— Посещаваше ли лекар във връзка с това?
— Да, доктор по костите — той погледна към тавана за помощ, — терминът е…
— Ортопедия — помогна му Боби.
Той се усмихна, бляскайки с развалените си зъби.
— Да, благодаря ви. Не зная неговото име.
Болд си записа. Монтроуз имаше необикновено малко ходило и носеше черни кожени италиански обувки. Въпреки това Болд го попита дали притежава чифт „Рокпорт“ обувки. Монтроуз изглеждаше обиден от този въпрос. Той се погледна и каза:
— Моля, лейтенанте. Нима ви изглеждам така, че бих могъл да притежавам „Рокпорт“ обувки?
Болд го попита сетне за историята на приятелството му с Норвак. Монтроуз твърдеше, че я е срещнал в така наречения „Боди шоп“ по време на упражнения, че първоначално са се срещали като случайни приятели, но впоследствие това приятелство е прераснало в нещо по-динамично. И допреди няколко седмици са се срещали „редовно“.
Споменаването на „Боди шоп“ привлече вниманието на Болд. Ла Моя беше отбелязал разните „Клубове за здраве“ при изброяването на местата, често посещавани от жертвите, преди тяхната смърт. В полицейската работа нямаше пространство за случайни съвпадения, а най-малко в мислите на Болд. Един „Клуб на здравето“ би могъл да бъде прекрасно място за набелязване на жертви.
Боби запита:
— Какво е могла да облече за уиндсърфинга и къде би могла да отиде?
Монтроуз се ухили и преглади двата края на устните си, като че имаше мустаци. Или се стараеше да скрие зъбите си?
— Тя носи водолазен костюм, госпожице Гейнис!
— Какъв тип бански костюм? — попита отново тя.
— Не, не мисля, че ме разбирате, госпожице Гейнис. Носи само водолазен костюм. Това е всичко. Никакъв бански. — Той погледна към Болд и поясни: — Тя обича костюмът да прилепва плътно… към кожата й. Да? Без костюм!
— Сигурен ли сте? — Тя беше озадачена от противоречието.
— Слушайте! Това е нещо, което аз би трябвало да зная. Не е ли така? Например понякога тя облича един от тези костюми от изкуствена материя без долно бельо. Без нищо въобще. Харесва да се облича по този начин. В други неща е също своеобразна. Повярвайте ми. Тя е необикновена във всичко. И тези неща прави по свой начин, различен от другите, с претенцията да докаже, че не е онова покварено богато момиче, каквото всъщност е. Мисля, че с времето тя ще изживее и ще надрасне всичко това. Някой ден. Но в това дете се крие една бъдеща деликатна и нежна жена, която очаква своето време да цъфне. Не сте ли срещали такива жени?
— Не е ли носила бельо, което бързо се сваля?
Той поклати отрицателно глава.
— Вие слушате ли ме? — Той погледна и двамата. — За работа, сигурно. За спортуване, никога. Повярвайте ми. Това беше и една от причините да си купи този минифургон, аз мисля. Тя би могла да обиколи Лейк Вашингтон, парка, и да намери място, където да си смени дрехите с водолазния костюм под прикритието на колата.
— Какъв беше фургонът на цвят? — попита Болд.
— Тъмносин — отвърна Монтроуз.
— А защо Лейк Вашингтон? — учуди се Болд. — Защо не в пролива?
Монтроуз вдигна рамене.
— Мисля, че не е плавала в пролива. А какво по-точно имате предвид, детективе?