Персевал, или Разказ за Граала

А други с чест се увенчали. [5160] На мръкване се уточнили да продължат със нови сили двубоите на сутринта. Когато паднала нощта, [5164] отишли всички местни хора по стаите си. С тях във двора и рицарят Говен се вмъкнал, ала на входа се натъкнал [5168] на вече стария васал, тоз, който на Тибо бе дал съвет в турнирен бой да влезе. Васалът много бил любезен [5172] и рекъл мило на Говен: — Сеньор, отрада е за мен, че сте при нас. Наш гост бъдете и в замъка ни останете, [5176] дорде налага ви дългът. В друг дом не ще ви приютят тъй топло, както тук при нас, в това ви уверявам аз. [5180] — Премного съм ви задължен, сеньор — отвърнал му Говен. — Щом тези топли думи чувам, приемам и ще ви гостувам. [5184] Васалът бързо го отвел във стаята му и подел със него братски диалог: попитал под какъв предлог [5188] от схватките цял ден странил. И другият му обяснил, че бил най-долно обвинен в коварство. Затова Говен [5192] боял се да не го пленят или пък в бой да го ранят. Най-важното било той сам с меч да измие тоя срам; [5196] нали пред всички бил поел обет да иде на дуел. Напълно удовлетворен, васалът поздравил Говен, [5200] че е останал настрани, и тръгнал да го настани във своя дом за през нощта. Пред господарската врата [5204] тогава се събрали хора и взели за Говен да спорят, изказвайки неодобрение за странното му поведение. [5208] Те взели да се наговарят да го накаже господарят, когато там се появила голямата сестра: решила [5212] тя да излее яростта си и гневно рекла на баща си: — Сеньор, бъдете убеден, че не отиде този ден [5216] на вятъра. И слава богу! Дори спечелихте. Аз мога изгодите да изредя. Дължа да ви предупредя, [5220] че трябва гостът нежелан тозчас да бъде задържан. А който тук го е довел, не би се никога наел [5224] пред всички да го защищава. Той явно иска да минава за рицар. Всъщност се преструва, защото смята да търгува [5228] със стоката си, без да трябва да плаща данък. Той ограбва по този начин всички нас. Зависи от самия вас [5232] дали лъжецът ще получи дължимото — да се научи да бъде малко по-почтен. А той сега е у Гарен, [5236] сина на Берта, и у тях ще пренощува. Аз видях как те отидоха нататък. Изглежда смогнала момата [5240] с твърденията си неверни добрия рицар да очерни, защото мигом яхнал коня баща й, за да търси оня [5244] лъжец. Но малката сестра видяла своя мил баща, че бърза рицаря да свари, и рекла да го изпревари [5248] отзад през портичката скрита, така че бдителната свита да я не види. У Гарен, където вече бил Говен, [5252] посрещнали я две сестри, Гареновите дъщери. Зарадвали се те и двете, обгърнали й раменете, [5256] целунали я по страните, по устните и по очите и я завели в свойте стаи. А междувременно баща им, [5260] като човек със важен сан, и неговият син Бертран отивали да разговарят за нещо важно с господаря. [5264] Ала го срещнали по път и тъкмо да го поздравят, Тибо пред двамата признал, че накъм тях сам той вървял. [5268] — Сеньор, това ни прави чест, пък и у нас скъп гост е днес, най-хубавият и сърцат от рицарите в този свят. [5272] — Да беше истина! Но не. Та той търгува със коне, а иска да ни заблуждава. Затвор по-скоро заслужава. [5276] — Сеньор, нали съм ваш васал и доказателства съм дал, че винаги съм бил почтен. Той явно е оклеветен. [5280] От ранга си готов съм аз да се откажа. Даже с вас приел бих да се разделя, ала не ще ви позволя [5284] едно подобно изявление.