Персевал, или Разказ за Граала

— Признавам си, че под давление на мои много близки хора се бях запътил да го сторя. [5288] Но можете да сте спокоен… Щом гостът ви е тъй достоен, ще е отрадно и за мен. — Сполай ви! — рекъл му Гарен. — [5292] Ако дома ми посетите, хем госта ми ще уважите, хем и на вас ще е приятно. И те се върнали обратно. [5296] А щом Говен ги забелязал, да ги посрещне той излязъл, с „добре дошли“ ги поздравил (нали така възпитан бил), [5300] учтивости си разменили и в къщата се настанили. Добрият господар Тибо попитал рицаря защо [5304] встрани от битките стоял. Във отговор Говен признал, че неговото поведение не заслужва одобрение, [5308] а след това му доверил, че някой си го обвинил в коварство и че в кралски двор отива да даде отпор [5312] със меч на тази клевета. — Засегната ли е честта, безспорно вашето държание намира пълно оправдание. [5316] Къде ще имате дуел? — Сеньор, обет съм аз поел в Ескавалон да ида, в двора пред краля ще се гледа спорът. [5320] Тибо му рекъл: — Значи, друже, ескорт добър ще ви е нужен, ще ви доставя и храна, че пътят води през страна, [5324] безкрайно бедна. — Но Говен му казал, че е запасен добре и ако се наложи, дори и да продава може107. [5328] Пък и той бил познат навред и все добре би бил приет. След като всичко туй разбрал, на тръгване Тибо видял, [5332] че вече идвала към тях по-малката сестра и тя насочила се към Говен и с вид до болка възмутен [5336] му рекла: — Сир, добър бъдете и на сестра ми отмъстете. При вас дойдох да се оплача, че ме наби… — Говен обаче [5340] не знаел тя кому говори, пък и не виждал що да стори и я погалил по главата. Но тя му хванала ръката [5344] и казала: — Сеньор, та аз бях бита днес заради вас, и не от друг, а от сестра ми. Как силна е ненавистта ми [5348] към нея! — Но девойко драга, това сега не ме засяга. Но в същия момент бащата я чул и смъмрил дъщерята: [5352] — Какво от рицаря очакваш ти, дъще, та му се оплакваш? Говен попитал с изненада: — Нима тя щерка ви се пада? [5356] — Да, рицарю, тя щерка ми е, но с дете. Не бива вие да се тревожите за нея. Та тя си няма и идея [5360] какво говори. — Но Говен безкрайно бил озадачен и казал: — Много ми е болно за нея, сир, и ще е долно, [5364] ако отхвърля й молбата. След туй погледнал дъщерята: — Не, аз не ще ви изоставя, девойко! Но какво да правя? [5368] — Достатъчно ще е за мен да влезете въоръжен на кон в турнирната борба. — Отправяла ли сте молба [5372] подобна, драга хубавице, към някой друг безстрашен рицар? — попитал той. А пък бащата пак казал: — Тя е глуповата, [5376] умът й още е зелен! — Сеньор — отвърнал му Говен, — не е виновна младостта! Така добре го каза тя. [5380] Щом иска милата девица, аз ще докажа, че съм рицар. Нали е ваша дъщеря! — Сир — рекла тя, — благодаря! — [5384] А после му се поклонила и бързо се отдалечила. Настигнал я отвън бащата и я попитал за кавгата [5388] със нейната сестра. Тогава тя рекла, без да се стеснява: — Сеньор, тя, както и преди, все продължава да твърди, [5392] че Мелиан бил най-добрият и най-красив от всички тия, които са се сбрали тук. Ядосах й се и напук [5396] на нея казах, че за мен и по-добър, и по-ценен е рицарят, с когото аз говорих току-що пред вас. [5400] И както си стоях в тълпата, тя ме задърпа за косата, дори мръсница най-ужасна нарече ме. Аз съм съгласна [5404] остригана да ходя даже, но този рицар да покаже на Мелиан във честен бой, че по-достойният е той. [5408]