Изпърво той в една ливада
на група рицари попада.
[4820]
След всичките пешком вървял
млад щитоносец — той държал
жребец испански за юздата
и носел лъскав щит в ръката.
[4824]
Говен решил да го попита:
— Какви са тези, дето скитат,
сеньор, по пътя каменист?
— Това е Мелиан от Лис —
[4828]
достоен рицар, няма спор.
— Със него ли сте? — Не, сеньор,
аз служа на Трае д’Анет.
— Та аз, за Бога, отнапред
[4832]
познавам го. Къде отива?
— Турнир наскоро се открива
от Мелиан от Лис и той
с Тибо от Тентажел в двубой
[4836]
ще защищава с меч честта си.
Сир, още днес елате с нас и
достойнствата си покажете.
Говен попитал: — Те, простете,
[4840]
в двубой ще влязат, но защо?
Аз спомням си, че у Тибо
самият Мелиан израсна.
— Историята е ужасна.
[4844]
На Мелиан бащата много
ценял Тибо, кълна се в Бога,
защото бил добър васал.
Когато вече той видял,
[4848]
че ще умира, поверил
сина си, който малък бил,
в ръцете на Тибо. Но ето
че момък станало момчето
[4852]
и на Тибо във дъщерята
се влюбил лудо. А момата
изслушала изповедта му
и рекла му, че рицар само
[4856]
обикнала би… Мелиан
получил рицарския сан
и пак във обич й се врекъл.
— Не, срокът, който е изтекъл,
[4860]
е къс — отвърнала му тя. —
За да спечелиш любовта,
ще трябва с подвизи да блеснеш.
Което се постига лесно,
[4864]
без да платиш цена голяма,
то според мене сладост няма.
Ако държиш на любовта ми,
в турнир излез срещу баща ми…
[4868]
Държа да знам в какви ръце
ще бъде моето сърце102. —
Така бил предизвикан той
срещу баща й на двубой:
[4872]
щом любовта му повелява,
как няма да се подчинява!
Нали, сир, не ви липсва плам,
за да отидете с тях там,
[4876]
в двореца, и щом стане нужно,
да се сражавате задружно.
— По пътя, брате, си вървете,
а мене тук ме оставете! —
[4880]
Говен веднага му отвърнал.
А другият му гръб обърнал
и си по пътя продължил.
Но и Говен принуден бил
[4884]
натам да тръгне и поел
към замъка във Тентажел,
защото нямало друг път.
Там щели да се съберат
[4888]
с Тибо и близки, и съседи,
и неговите братовчеди
да го съветват за турнира.
Но явно никой не намирал
[4892]
за нужно да се влиза в бран
със господаря Мелиан,
защото чакал ги провал.
Тибо нареждане издал
[4896]
на хората от своя род
да се зазида всеки вход:
по този начин той си бил
най-вещ пазач осигурил103.
[4900]
Обаче само при една
потерна нямало стена;
вратата й била подпряна
с греда дебела от стомана
[4904]
и със бакърен лост напречно,
та можела да служи вечно.
Така, без много да се скита,
Говен със малката си свита
[4908]
пред таз врата се озовал
(той пътьом вече бил разбрал,
че друг път тук не е познат:
вернуться
102
Ст. 4870: И тук Кретиен инверсира познатата митологична схема за бащата като препятствие за любовта на дъщеря си. Условно можем да наречем тази митологема „Магарешка кожа“ (по прочутия разказ на Шарл Перо). Срещаме я в келтския роман за Килхух и Олуен (края на XI в.), както и в поемата „ле“ на Мари дьо Франс Двамата влюбени (1170). В романа на Кретиен препятствие е не бащата (Тибо от Тентажел), а взискателността на дъщерята към своя възлюбен. Така в скалата на ценностите, които девойката отстоява, пътят към рицарското съвършенство минава през победа над бащата на дамата. Ще отбележим, че тази конфликтна линия не получава своята развръзка в романа на Кретиен.
вернуться
103
Ст. 4900: Описаните предпазни мерки подхождат повече за подготовка за война, отколкото за турнир. По всяка вероятност Кретиен следва традиционната представа за турнира, който първоначално (XI в.) се вписва във вътрешнофеодалната война.
