Персевал, или Разказ за Граала

С голяма болка във душата ще си загуби той земята. [4676] От злото няма да убегне. Угроза над мъжете тегне, жените им ще са вдовици, а пък прекрасните девици [4680] ще тръгнат по сирашки път. И рицарите ще измрат… У тебе само е вината95. След всичко казано момата [4684] на краля рекла: — Трябва вече, кралю, да ида надалече, да търся някъде приют. Аз знам един дворец прочут [4688] и той се казва Горди замък. Там рицарите — (има-няма петстотин и седемдесет) са си родени със късмет, [4692] защото всеки рицар има мома или жена любима една от друга по-красива. Щом някой ваш човек отива [4696] към Горди замък, нека знае, че ако с храброст пожелае да блесне, в рицарски двубой е най-добре да влезе той. [4700] Но аз и друго място знам и вярвайте, че тъкмо там наистина си заслужава да водиш бой за чест и слава. [4704] И ще ви кажа то къде е — под хълма Монт Есклер. Живее там в плен една девица клета и който я спаси от гнета, [4708] висока чест ще извоюва и винаги хвалби ще чува. Ще има право да запаше, без ни най-малко да се плаши [4712] Магическия меч през рамо. Кълна се, че лъжа тук няма96. След като всичко споделила, дошлата се отдалечила. [4716] И тук Говен не се сдържал, пред сбралите се клетва дал момата да спаси от гнет. А пък синът на Нут — Жирфлет [4720] заклел се, че друг избор няма, освен да иде в Горди замък. А Кахедин им заявил: — На Зли връх97 още не съм бил. [4724] Нататък моят дълг зове ме. И Персевал не губил време, и той пред тях поел обет, от силни пориви обзет, [4728] по своя път да тръгне още сега и две поредни нощи в едно легло да не преспи98. Не можел той да се стърпи [4732] да не участва във сражение при всяко ново приключение и във решителен двубой победа да спечели той. [4736] Държал да разбере нарочно Граалът за кого е точно и копието да открие, което, както знаем ние, [4740] от острия си връх кърви. Налагало се да върви и всичко нужно да направи. И ето че застават прави [4744] петдесетина храбри воини, за славни подвизи достойни. Един на друг те дали клетва дори живота си да жертват, [4748] но в битките да победят, какъвто и да е врагът. Те снели празничните дрехи и взели рицарски доспехи. [4752] А в този миг сред глъч и врява видели, че се появява Генганбрезил със златен щит, със синя панделка обшит. [4756] Той чинно краля поздравил и до Говен се приближил със думите: — Ти, подла твар, убил си моя господар [4760] във гръб. Позор и срам! На съд! Тук всички ще се убедят, че си постъпил най-коварно. Кажи това не е ли вярно! [4764] Говен тъй силно бил засегнат, че чак подскочил като жегнат, за да измие сам позора. Но брат му, сър Агравен Горди, [4768] го хванал дружески с ръка и рекъл: — Брате, как така заради него ще срамиш рода ни благороден? Виж, [4772] че съм готов със меч в ръката да отмъстя за клеветата99. — Не, брате — казал му Говен, — не ще допусна вместо мен [4776] честта ми друг да защищава и вместо мен да се сражава. Ако съм с нещо прегрешил и рицаря с позор покрил, [4780] аз бих поискал извинение и бих постигнал помирение. И всеки би го одобрил… Но ако си е наумил [4784] със клевети да ме обиди, в най-скоро време сам ще види, че мене нищо ме не спира. Кога? Той нека сам избира, [4788] животът щом не му е мил. Заканил се Генганбрезил, че до четиридесет дена ще бъдат всички убедени, [4792] че подло действал е Говен и че ще е разобличен пред краля на Ескавалон100, а той и от Авесалом [4796] бил по-красив и по-напет. — Тогава ти върви напред — отвърнал му Говен, — а аз след теб. Ще видим кой от нас [4800] на свойта чест е изменил. Обърнал гръб Генганбрезил, а храбрият Говен веднага за път започнал да се стяга [4804] и всеки щял да му отстъпи кон, шлем, щит, меч, доспехи скъпи, но той на своите държал. Говен два щита си избрал [4808] и седем коня, и седмина мъже смелчаци за дружина101. Тъга обзела двора кралски, надигнали се вопли кански; [4812] не бих могъл да кажа колко припаднали от страх и болка. Уверен в своята сполука, Говен потеглил. Ето тука [4816] едно подробно изложение на цялото му приключение.