Персевал, или Разказ за Граала

Та след това да спре сестра ми да дразни всички тези дами и да утихне яростта й. — Да, щерко — одобрил баща й. — [5412] Но щом на него ти държиш, добре ще е да му дариш ръкав или пък друга вещ и тъй в любов да се вречеш108. [5416] — Това, сеньор, ще е уместно, но трябва да призная честно, че много къс ми е ръкавът и страшно ще се притеснявам, [5420] ако не го хареса той. — Ти за ръкава не се бой — отвърнал той. — Във къщи много ръкави има, слава богу. [5424] След всичко казано бащата прегърнал нежно дъщерята, зарадвало му се сърцето и вкъщи я завел. Но ето [5428] че ги голямата видяла и се веднага разкрещяла (та те прегърнати вървели и нещо тихо си мълвели!): [5432] — Сеньор, какво ли ви разправи Девойката с късите ръкави? Тя знае много номера и трудно можете разбра [5436] кога прибягва до измама. Къде сте ходили тъй двама? — По-хубаво си замълчете! — й казал той. — За мен от двете [5440] безспорно тя е по-добрата. Защо й дърпахте косата? Добре ли е, кажете вие, сестра сестра си да набие? [5444] Едно такова поведение в мен предизвиква възмущение. От порицанието строго била тя раздразнена много, [5448] а той във същия момент от скрина взел червен сатен и на шивач го поверил. Шивачът скоро се явил [5452] и му подал готов ръкава — широк и дълъг. И тогава Тибо на малката сестра заръчал: — Утре сутринта [5456] сама при рицаря идете и в знак на обич го дарете с ръкава: да го носи той при предстоящия двубой. [5460] А тя отвърнала, че щом се зазори, от своя дом сама ще тръгне, за да иде при рицаря си: да го види [5464] и да му връчи своя дар. Тогаз добрият господар си тръгнал. Тя пък се завтекла към дружките си и им рекла [5468] когато пукне се зората да й почукат на вратата, че трябвало отрано тя на крак да бъде. Сутринта [5472] с готовност дружките й мили във стаята й се явили, разбудили я и веднага започнали да й помагат, [5476] за да се облече навреме, приготвения дар да вземе и с него при Говен да иде. Отишла тя и що да види: [5480] ни той, ни някой друг. Къде са? Те в църквата били на меса. Наложило се на момата да го изчака пред вратата [5484] от литургия да се върне. Едва успяла да го зърне, към него спуснала се тя и рекла: — Нека милостта [5488] на Господ Бог през този ден да бъде с вас! А пък от мен ръкава като дар вземете. — Благодаря ви и бъдете [5492] уверена, че в боя аз ще вляза с мисълта за вас! — учтиво й Говен отвърнал. След туй при своите се върнал, [5496] конете бързо оседлали и всички край града се сбрали. А вече дамите, момите места заели по стените [5500] двубоите да наблюдават. Започнали да се сражават противниците с много стръв. Пред всички Мелиан бил пръв. [5504] Голямата сестра видяла как бие се и не сдържала хвалбите си: — Ах, погледнете какъв смел рицар и помнете, [5508] че той е явно най-добрият, най-храбрият от всички тия, които там се състезават. Говен се появил тогава [5512] красив, сърцат, необуздан, нахвърлил се на Мелиан и с първия замах той сварил така врага си да удари, [5516] че копието му и мечът се разхвърчали надалече. А той от болка вик надал и мигновено се видял [5520] сразен и проснат на земята. Говен поел с ръка юздата на коня му и го предал на момък, който там стоял, [5524] и му заръчал да изтича да каже на онуй момиче, зарад което бил приел с готовност в рицарски дуел [5528] със Мелиан да се сражава, че в дар той коня му й дава. Когато сцената видяла, по-малката не се стърпяла [5532]