Ридание

      Люк явно се чувстваше по същия начин, ако се съдеше по нетърпението, с което прокара пръсти по дупките на флейтата си.

      –  Мина известно време. Какво ти се свири?

      Изредих няколко известни мелодии, които смятах, че може да знае, и той кимна утвърдително на всички освен на една. Спрях се на един жизнерадостен рил и Люк ме последва. Струваше ми се, че сме като две парчета пъзел: високият задъхан звук на флейтата допълваше това, което липсваше на арфата, а ритмичните арпеджо акорди на по-ниско звучащата арфа пулсираха под мелодията на флейтата. Съчетанието на двата инструмента тласкаше рила напред със сила, която ме караше да забравя всичко друго освен музиката.

      Не ми се искаше да свършваме, но накрая притиснах струните с ръка и въздъхнах. Люк веднага насочи вниманието си към акациевите дървета.

      Пернах го по ръката, за да го накарам да се обърне към мен.

      –  Добре. Стига вече. Какво толкова гледаш? Не виждам нищо. Има ли някого или нещо там?

      Люк поклати глава.

      –  Напълно съм убеден, че можеш да видиш всички, ако се постараеш. Но там няма нищо. Все още.

      –  Все още? – Доста зловещ начин да кажеш „нищо”.

      Той махна с ръка към далечния, издигнат край на двора.

      –  Този хълм, тези гъсти акации, бурята – не мога да си представя по-подходящо време и място за появата на дийна шии*

      [* Daoine Sidhe – келтски ез. – среща се като дийна (дина) шии (сидхе, сиди и др.); „Хора на планината”, едно от имената на магичните същества, полубогове или феи (елфи), наследници на боговете в ирландската митология. – Б. пр.]

      Името ми звучеше някак познато.

      –  Какво е това?

      – „Вечно младите”. Феи, които почитат Дану*. Те са... – запъна се, докато се опитваше да намери точните думи – обсебени от музиката. Музиката ги призовава, вдъхва им живот. Тя е животът им. – Вдигна рамене и се предаде. – И ако някоя музика може да ги призове, то това е твоята.

      [* Danu – Дану, Дан –– богиня на земята и плодородието, от която водят началото си всички богове в келтската митология. Името на ирландския пантеон било Tuatha of Dananu (Туата де Данан), което означава „племето на богинята Дану”. След въвеждането на християнството старите богове загубили положението си и се превърнали в Sidhe (шии), т.е. духове, приказни същества. – Б. пр.]

      Пръстите ми политнаха към ключа на шията ми.

      –  Трябва ли да се притеснявам?

      –  Не мисля. Те отказват да й се подчинят и в отговор Тя прави всичко възможно, за да ги унищожи. Те са най-слаби в реалния, човешкия свят. Нуждаят се от буря като тази, дори само за да си помислят за поява тук преди слънцестоенето. – От постоянното му надзъртане към акациите знаех, че все още ги смята за възможна заплаха, погледнах го въпросително. Той добави: – Но вече ти казах, че няма такова нещо като безопасни феи, нали? Има шии, които ще те убият само за да вземат гласа ти като награда.