Ридание

      джеймс, трябваше да бъда честна с теб от самото начало, но се страхувах, че ще нараня чувствата ти или ще разваля приятелството ни. прекарвам доста време с люк и мисля, че се влюбвам в него. знам, че това е лудост и е прекалено скоро, но нищо не мога да направя, той има нещо общо с тази история с феите, но още не знам какво точно. проникнах в мислите му – да, мога да правя и това, представяш ли си! – и открих, че е убил много хора. знам, че звучи много страшно и объркано, но мисля, че някак си е бил принуден, трябваше да убие и мен, но той не поиска и сега се страхувам, че този, който стои зад всичко това, ще го накаже, вече го направи веднъж и беше ужасно. не знам какво да правя, може би трябва да го спася, моля те, не ми се сърди, нуждая се от помощта ти.

      Въздъхнах и изтрих съобщението, без да го изпратя. Затворих телефона и се обърнах към Люк:

      –  За какво мислиш?

      –  Как ще опишат историята ми някой ден, ако решат да направят филм за живота ми – като трагедия или като халюцинация на някой луд. – Откъсна се с мъка от мислите си, но изглеждаше, че е възвърнал обичайното си хладнокръвие.

      Засмях се.

      –  А не се ли чудиш откъде ще намерят такъв сладур да изиграе ролята ти?

      –  Не, но се питах дали ще има целувка накрая или тъжна музика, или пък камерата ще покаже отвисоко полетата, в които някога се скитах свободно. – Хвърли ми бърз поглед и погали лекичко с пръсти отпуснатата на коляното ми ръка, преди да се съсредоточи отново в пътя. – Надявам се на целувка, но като си знам късмета, сигурно ще получа кадъра отвисоко с полетата.

      Намръщих се.

      –  Можеш ли да ми кажеш кой ти причини онова там, в кухнята?

      Люк помълча известно време, сякаш обмисляше варианта да ми каже.

      –  Някой... който е започнал като теб.

      –  О, това звучи много конкретно.

      –  Не мога да бъда по-конкретен.

      Примижах към последните чезнещи отблясъци вечерна светлина и се опитах да се сетя каква точно съм аз.

      –  Бил е... срамежлив? Командван от деспотична майка? С музикален талант?

      Люк цъкаше неодобрително при всяка моя догадка.

      –  Мисли в по-основни категории.

      –  Той е жена? Човек?

      –  Дзън–дзън! Дайте наградата на момичето! – Люк също присви очи и си сложи черни очила. Сега вече изглеждаше направо непоносимо готин. Не беше честно, че притежава толкова много оръжия от типа „Диърдри поразяващи” в своя арсенал. – Значи, теоретично, ако тя е като теб, аз мога да говоря за теб и ти ще разбереш какво представлява, без да си навличам проблеми.

      –  Май се изгубих някъде по средата на мисълта ти, но все още те следвам.

      Люк изглеждаше въодушевен ог идеята.

      –  Добре. Да поговорим за твоята дарба. Тя не може да промени това, което си. То е като да... – запъна се, докато търсеше думите. – Като да се напиеш. Това, че си се напил някоя вечер, не променя същността ти, не те прави различен – просто премахва задръжките ти. Разкрива по-голяма част от теб. Ако си лош човек, ще имаш и лошо пиянство. Ако си добра личност, и пиянството ти ще бъде готино и забавно. Ти си удивително талантливо момиче с изумителна воля, твоята дарба просто изкарва това на бял свят и то експлодира с пълна сила.