Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Този именно Серизе, който само формално бе покровителствуван от върхушката на левицата, основа едно предприятие, нещо като банка, комисионерска агенция и бюро за сделки. Положението бе като на прислужниците в търговията, за които четем в „Малки обяви“, че умеят и знаят всичко да вършат. Серизе бе много доволен, че се свърза с Жорж д’Етурни; той го създаде.
Също като Нинон дьо Ланкло и Естер можеше да мине за доверено лице, съхраняващо част от парите на Жорж д’Етурни. Подписът Жорж д’Етурни на оставеното за джиросване празно място превърна Карлос Ерера в собственик на ценните книжа, които бе измайсторил. Тази фалшификация бе напълно безопасна, докато госпожица Естер или някой друг вместо нея можеше или се задължаваше да плати. След като се осведоми за предприятието на Серизе, Карлос откри в него един човек, неизвестен, но решен да забогатее, само че… законно.
Серизе, истинският съхранител на състоянието на д’Етурни, държеше значителни суми, вложени тогава в Борсата и в повишили курса си акции, които му позволяваха да се нарича банкер. В Париж стават такива работи; можеш да презираш един човек, но не и парите му.
Карлос отиде у Серизе с намерението да го обработи по своему, тъй като по една случайност знаеше всичките тайни на този достоен сътрудник на д’Етурни.
Смелия Серизе живееше в един мецанин на улица Гро-Шьоне и Карлос, който нареди да съобщят тайнствено за пристигането му уж от страна на Жорж д’Етурни, завари така наречения банкер пребледнял при това известие. В скромно обзаведения кабинет Карлос видя един дребен човечец с редки руси коси и според описанието на Люсиен позна в негово лице човека, който бе предал Давид Сешар.
— Можем ли да разговаряме тук, без да ни е страх, че ще ни чуе някой? — запита испанецът, предрешен като англичанин, с червеникави коси и сини очила, чист и безукорен като пуританин, тръгнал на църква.
— А защо, господине? — запита Серизе. — Кой сте вие?
— Наричам се Уилям Баркър, кредитор на господин д’Етурни; но щом искате, ще ви докажа, че се налага да затворите вратите! Известно ни е, господине, какви са били отношенията ви с Пти-Кло, братята Коенте и Сешар от Ангулем…
При тия думи Серизе се втурна към вратата и я затвори, после към друга, от която се отиваше в спалнята, заключи и нея и каза на непознатия: „По-тихо, господине!“ После огледа мнимия англичанин и запита:
— Какво искате от мен?…
— Боже мой — отвърна Уилям Баркър, — на този свят всеки гледа себе си. У вас са оставени суми от онзи тип д’Етурни… Успокойте се, не идвам да ви ги искам; обаче по мое настояване тоя мошеник, който, между нас казано, заслужава да бъде обесен, ми даде тези ценни книжа и ми каза, че може би има някаква възможност да се осребрят; а тъй като не желая да предприема преследване срещу никого от мое име, той ми каза, че вие едва ли ще ми откажете да действувате от ваше име.
Серизе погледна менителниците и каза:
— Но той не е вече във Франкфурт…
— Зная — отговори Баркър, — но навярно е бил там по времето на тия полици…
— Не искам да поема такава отговорност — заяви Серизе.
— Не искам от вас жертви — продължи Баркър, — може да сте били натоварен да ги приемете, изплатете ги, а аз се нагърбвам да уредя джиросването.
— Чудно ми е, че д’Етурни проявява такова недоверие към мене — каза Серизе.
— В неговото положение човек не може да му се сърди, че снася яйцата си в различни полози — отговори Баркър.
— Смятате ли, че… — запита дребничкият делови мъж, връщайки на мнимия англичанин съвсем редовно неплатените полици.
— … Смятам, че добре ще пазите капиталите му! — каза Баркър. — Уверен съм в това! Те са сложени вече на борсовата игрална маса.
— Личното ми състояние зависи от…
— От това дали ще съумеете да го загубите привидно — прекъсна го Баркър.
— Господине!… — викна Серизе.
— Вижте какво, драги господин Серизе — пресече го хладно Баркър, — ще ми направите услуга, като улесните прибирането на тези пари. Бъдете така добър да напишете писмо, в което да кажете, че ми връчвате ценни книжа, изплатени за сметка на д’Етурни, и че съдебните лица ще трябва да приемат приносителя на това писмо като притежател на трите полици.
— Ще ми кажете ли трите си имена?
— Никакви имена! — отвърна английският капиталист. — Пишете: „Приносителят на това писмо и на ценните книжа…“ За любезността си ще бъдете добре възнаграден…