Величие и падение на куртизанките
- Автор: де Бальзак Оноре
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Ангелина Терзиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величие и падение на куртизанките». Краткое содержание книги:
Уплашен, че няма да види вече сводницата, ако започне дори и малко да я шпионира, Нюсенжан се срещаше с Азѝ в един жалък мецанин на улица Ньов-Сен-Марк, когато отиваше пеш към Борсата. Колко пъти и с какво наслаждение влюбените милионери са минавали по тези кални пътечки… Като го водеше от надежда към отчаяние, госпожа дьо Сент-Естев докара барона до състояние да иска да узнае всичко за непознатата, и то на каквато и да е цена!…
През това време съдебният пристав движеше работите и при това ги движеше без затруднение, толкова повече, че като не срещаше никаква съпротива у Естер, действуваше в законните срокове, без да губи нито ден.
Подтикван от съветника си, Люсиен посети пет-шест пъти отшелничката в Сен-Жермен. Жестокият ръководител на тези машинации бе преценил, че за да попречи на Естер да залинее, защото красотата й бе нейният капитал, такива срещи са необходими. В деня, когато напуснаха къщата на горския, той отведе Люсиен и куртизанката до един безлюден път, откъдето се виждаше Париж и никой не можеше да ги чуе. Тримата седнаха към изгрев-слънце до някаква отсечена топола пред една от най-прекрасните гледки на света, включваща Сена, Монмартр, Париж и Сен-Дьони.
— Деца — каза Карлос, — вашият сън вече свърши. Ти, малката, няма вече да видиш Люсиен; ако пък се случи да го видиш, познавала си го преди пет години, само за няколко дни.
— Настъпи, значи, часът на моята смърт! — отвърна тя, без нито една сълза.
— Е, от пет години ти все умираш — продължи Карлос. — Представи си, че си гръдоболна и умри, без да ни дотягаш с хленченията си. Ще видиш обаче, че можеш още да живееш, и то не лошо!… Люсиен, остави ни сами, върви си понабери малко сонети — обърна се той към Люсиен, посочвайки му една нива на няколко стъпки от тях.
Люсиен хвърли към Естер жален поглед, погледа на слабохарактерните и алчни хора с нежни сърца и подли характери. Естер му кимна, което означаваше: „Ще изслушам палача, за да знам как да сложа главата си под секирата, и ще имам смелост да умра прилично.“ Движението бе така прелестно и същевременно изпълнено с толкова ужас, че поетът се разплака; Естер се затече подире му, притисна го в обятията си, изпи сълзите му и му каза: „Не се тревожи!“ — три думички, изречени с гласа, жеста и погледа на отчаяния.
Карлос започна да обяснява ясно и недвусмислено, а от време на време с ужасно точни думи критичното положение на Люсиен, положението му в дома на Гранлийо, прекрасния живот пред него, в случай че успее, и най-сетне необходимостта Естер да се пожертвува за това чудно бъдеще.
— Какво трябва да направя? — запита тя фанатично.
— Подчинете ми се сляпо — отвърна Карлос. — А и от какво бихте могли да се оплаквате? От вас само зависи да си уредите добре живота. Ще станете любовница на богат мъж, когото няма да обичате, също като някогашните ви приятелки Тюлиа, Флорин, Мариет и Ла Вал-Нобл. Щом уредим работите си, нашият влюбен е достатъчно богат, за да направи и вас щастлива…
— Щастлива!… — рече тя и вдигна очи към небето.
— Имахте четири години райски живот — продължи Ерера. — Не може ли да се живее със спомените?…
— Ще ви послушам — отговори тя и избърса една сълза в ъгълчето на окото си. — Не се безпокойте за останалото! Правилно казахте: любовта ми е смъртоносна болест.
— Това не е всичко — продължи Карлос, — трябва да си останете красива. Благодарение на щастието на двадесет и две годишната възраст сте стигнали до върха на красотата си. Но най-главното: превърнете се отново в Ла Торпий! Бъдете дяволита, прахосница, лукава и безмилостна към милионера, когото предавам в ръцете ви. Слушайте!… Този човек е крадец на едро, бил е безмилостен към много хора, уял се е от имотите на вдовици и сираци — вие ще станете тяхното отмъщение… Азѝ ще дойде да ви вземе с файтон и тази вечер, ще бъдете в Париж. Ако допуснете да заподозрат четиригодишната ви връзка с Люсиен, по-добре е да му теглите куршум в главата. Ще ви питат къде сте се губили; ще отговорите, че сте пътували с някакъв извънредно ревнив англичанин. Някога бяхте много остроумна и умеехте да поднасяте хората, станете пак такава.
Виждали ли сте някога как се възнася към небето блестящо, напръскано с варак хвърчило — исполинската пеперуда на детската възраст?… Децата забравят за миг канапа, някакъв минувач го прерязва, хвърчилото се устремява надолу и пада със страхотна бързина. Такава бе Естер, докато слушаше Карлос.