Тайната на Ескалибур

Да чака и да се заеме отново с проучването на легендата за Артур. Което вече даваше плодове. Нина знаеше, че и преди е виждала символа на лабиринта, гравиран върху меча, и не след дълго се сети къде.

— Гластънбъри — продължи тя, като отвори една от книгите и я постави върху меча. На страницата се виждаше същият лабиринт — изкривен, разпънат по диагонал, но криволичещата линия следваше абсолютно същите завои. — Това представлява пътеката по билото на хълма Гластънбъри Тор в Съмърсет. — В друга книга имаше цветна снимка на малък хълм, който се издигаше почти неестествено над равния английски пейзаж, а на върха му стърчеше каменна кула. Хълмът имаше необичаен вид, наподобяващ кръгъл, обрасъл с трева зигурат15. — Терасите го обграждат изцяло, но ако вървиш по пътеката от основата до върха, тя следва абсолютно същия маршрут като този, гравиран върху меча.

Мичъл огледа снимката.

— Дори не изглежда като истинско. Не е естествено образование, нали?

— Самият хълм е, но терасите са оформени от хората през хилядолетията. Този район е бил населен още от неолита, преди шест хиляди години.

— Ами кулата? И тя ли е част от легендата за Артур?

Тя поклати глава.

— Не, тя е построена по-скоро — единственото останало от средновековен параклис на свети Михаил. Но самият хълм определено е свързан с артурианския мит.

Мичъл потупа с пръст по един от символите върху меча.

— Значи според теб това са един вид улики към откриването на гробницата на Артур и Екскалибур? Нещо като карта?

— Един вид, да. Не знам какво точно представляват точките по лабиринта, но съм сигурна, че ще успея да го разбера на място.

— Искаш да отидеш до Гластънбъри?

— Непременно — кимна Нина. — Още днес, ако е възможно.

— Няма да е зле да уведомим британците за това, което става — щом ще разкопаваме една от най-великите им легенди, те сигурно имат какво да кажат по въпроса.

— А какво ще стане, ако наистина намерим Екскалибур? Хълмът е част от Националния тръст, нещо като държавен паметник. Всичко, което открием там, на практика принадлежи на британците.

— Мисля, че ще успеем да убедим правителството да заобиколи правилата — каза Мичъл с усмивка. — Ще ги убедя да открият някой местен експерт, който да ни помага; някой, който познава района, ще ни е от полза. Наистина ли искаш още днес да отидеш?

— Колкото по-рано, толкова по-големи са шансовете ни да открием Екскалибур преди хората на Васюкович.

Мичъл кимна.

— Ще уредя нещата. Къде е Еди?

— В хотела.

— Как е той?

— Не знам — призна честно Нина.

— Ще ти се обадя щом уредя всичко — каза Мичъл. Той внимателно прибра парчетата от меча в тапицираното метално ковчеже. — Иди при Еди, виж дали е добре.

— Добре — каза Нина, докато той прибираше куфарчето и излизаше от стаята.

Но тя не спираше да мисли, че Чейс не е добре — и че каквото и да му каже, то нямаше да оправи нещата.