Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Горе-долу.
— Обаче атмосферата е някак по-различна, откакто забраниха пушенето. Сега вече дори мога да видя задната стена. — Той повдигна вежди и се обърна към Чейс. — Мили боже, тоя тапет винаги ли е бил толкова ужасен? — Изражението на Чейс не се промени. — Хм. Няма дори следа от усмивка — нещата са доста по-зле, отколкото предполагах.
— Има ли някаква специална причина да си тук, Мак? — попита нетърпеливо Чейс.
— Всъщност има. Първо дойдох, за да ти поднеса моите съболезнования за смъртта на Мици. Съжалявам. Срещали сме се само веднъж, но ми се стори много приятно момиче.
Чейс сведе поглед към чашата си.
— Такава беше — отвърна той с натежал от мъка глас и отново отпи.
Мак погледна към полупразната халба.
— Не е в твой стил да пиеш през деня. Колко обърна досега?
Чейс отново отпи.
— Тази е четвъртата.
— Значи си пиян?
— Стига де, от четири халби? — Мак го гледаше без да отмества очи. — Добре де, малко — призна си най-накрая Чейс.
— Сега вече наистина знам, че нещо не е наред — каза Мак, а в гласа му се преплитаха веселие и загриженост. — Докато беше в полка, никога не се напиваше толкова бързо.
— Нещата се променят — отвърна Чейс с равен глас, като поклати глава. — Остарявам.
Мак вдигна чашата си и я обърна на един дъх.
— В такъв случай се присъединявам към теб в процеса на остаряване.
— Не съм сигурен, че точно сега имам нужда от компания, Мак.
— Искаш или не, оставам. Разбира се, втората причина да съм тук е, че Нина беше доста разстроена, когато ми се обади.
Чейс стисна зъби.
— Не чак толкова, че да се спре с това търсене на съкровища.
— Според теб няма да е в безопасност? — попита Мак. Чейс отново поклати с глава. — Тя познава рисковете.
— Според мен не си заслужава.
— Тя не мисли така.
— Което не означава, че е права.
— Щом се тревожиш толкова, защо не отидеш с нея?
Чейс отново отпи от халбата, след което я тръсна на масата.
— Защото въобще не искам да ходи! Но нея това не я интересува — навила си е на пръста да отиде. — Той се намръщи. — С Джак Мичъл. Жестоко се скарахме заради това.
— Мъжът, когото видях у сестра ти?
— Да, същият. Високият, смугъл и привлекателен тип. — Чейс се свлече обратно в стола си и изпусна една дълга въздишка, изразяваща безсилието му.
Мак се наведе напред и му каза със строг глас:
— И все пак Джак Мичъл не е проблемът, нали? Не той е причината да седиш в тази скапана кръчма и да се наливаш посред бял ден.
Известно време Чейс не каза нищо.
— Всъщност не — най-накрая отвърна той.
Изражението на Мак подсказваше, че той вече знае отговора, но въпреки това зададе очевидния въпрос:
— А какво тогава?
Нова пауза.
— Мици. Аз никога… Досега не съм губил човек, който е под моя защита. И не само за това, че е мъртва, и преди съм губил приятели, но… но не по този начин. Това нямаше да се случи, ако не я бях замесил.
— Значи обвиняваш себе си?
— Че кой друг?
— Човекът, който е натиснал спусъка — отвърна Мак. — И най-вече човека, който е изпратил стрелеца. Тях трябва да нараниш, не себе си.
Чейс повдигна вежди.
— Да не би да ми казваш, че трябва да отмъстя? Не ми звучи твърде професионално.
— Ако все още смяташ, че Нина е в опасност, тогава мисията ти още не е приключила. Тези хора са врагове, Еди. Вече са го доказали. Според мен елиминирането на всяка заплаха за мисията оправдава всички средства.
Чейс се изсмя горчиво.
— Моята мисия? Това е мисията на Нина, не моята. Тя просто ме взе със себе си, а сега дори вече не ме иска.
— Дори ти не си вярваш на приказките — каза твърдо Мак. — Тя те обича. А аз знам, че и ти я обичаш.
— Точно това е проблемът! Достатъчно ужасно бе, че изгубих Мици, ами ако изгубя и Нина? — Гласът му секна. — Обичам я. Толкова много я обичам, че умирам от страх да не я загубя. Наистина ме е страх. Не знам какво ще правя тогава.
Той наведе глава. Известно време Мак го гледаше мълчаливо, след това протегна ръка и я положи върху неговата.
— Това не трябваше да ми го казваш на мен.
— Знам, но аз… Не знам какво да й кажа. Не искам да ме вижда в това състояние.
— В какво състояние? Пиян?
Чейс вдигна глава.