Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Там съм след пет минути!
— Добре, благодаря. Доскоро. — Нина затвори. — Тръгва насам — съобщи тя на Чейс.
— Страхотно. Нали ти казах, че е супер момиче!
Само за няколко минути успяха да стигнат до равното поле. Когато пресякоха пътя към замъка, Нина отново погледна нагоре към хълма. Руснаците бяха изостанали далеч назад.
— Ето я Мици! — извика Чейс. Червеният й джип се приближаваше по пътя и примигна с фаровете си. Чейс отби встрани и спря в банкета край пътя. — Хайде, скачайте!
Поршето закова на няколко метра от тях. Мици изскочи навън.
— Какво стана?
— Ще ти разкажа по пътя — отвърна Чейс, докато Мичъл и Нина слизаха от снегохода. — Полицията идва насам. Трябва да ги посрещнем колкото се може по-бързо!
Мици видя кръвта по лицето на Нина.
— Ти си ранена!
— Ще го преживея — отвърна тя и тръгна към вратата, която Мичъл и беше отворил.
Чейс скочи на заснежения път и хукна към пасажерското място.
— Хайде, Мици, да тръгваме!
— Добре, добре! — Тя се обърна, за да се качи в поршето.
Нина се премести на съседното място, за да може и Мичъл да седне, но в този миг осъзна, че той не влиза, а стои отвън и гледа към планината. Тя проследи погледа му. Единият от джиповете на руснаците беше спрял и до него стоеше фигура с неестествено червена коса.
Проблесна зелена светлина…
Чу се тъпо, мокро потупване върху предното стъкло на поршето, сякаш валеше дъжд.
Но не беше вода.
Мици политна към отворената врата и я затръшна с тялото си, преди да се строполи на земята. Чейс стоеше като замръзнал от другата страна и се взираше ужасено в празното пространство, където преди секунди стоеше красивата млада жена, а сега се стелеше облак от сиво и червено…
Няколко секунди след свръхзвуковия куршум до тях достигна пропукването от снайперската пушка на Дина.
Нина изпищя и изскочи през задната врата, ужасена от омазаното с кръв, мозък, парченца костици и коса предно стъкло. Тя се отдръпна олюлявайки се от поршето, свлече се на колене и повърна в снега.
Чейс се отърси от вцепенението си, обучението и тренировките си казаха думата и той се хвърли зад колата, за да се прикрие от следващия изстрел.
Такъв не последва. Вместо това далечната фигура с огнена коса влезе в джипа и той забръмча по пътя след близнака си.
Руснаците продължаваха да ги преследват. Чейс знаеше, че трябва да седне зад волана на поршето и да отведе Нина и Мичъл на безопасно място, но вместо това заобиколи колата и отиде при Мици. Мичъл се навеждаше над нея, сякаш се канеше да я повдигне…
— Не я пипай! — изрева Чейс. Мичъл отскочи назад. Чейс коленичи до нея и провери за пулс.
Но вече знаеше, че няма да усети нищо. Входната рана представляваше мъничка черна дупка като от молив, точно на слепоочието й. Нямаше нужда да проверява за изходната от другата страна на черепа й — тя щеше да е много по-голяма, с размера на свит юмрук. Отвратителната каша по предното стъкло на поршето потвърждаваше и най-лошите му страхове.
— Господи — прошепна той. — Не, по дяволите, не, не… Аз обещах, мамка му, обещах…
В далечината се разнесе отекващият вой на сирени. Полицията приближаваше.
Руснаците стигнаха до кръстовището на главния път… и отпрашиха с пълна скорост в противоположната посока, изоставяйки червеното порше и трите фигури, които стояха край него.
Четвъртата фигура лежеше в краката им и не помръдваше.
Пътуването със самолета на Държавния департамент обратно към Цюрих беше меланхолично и мрачно. Чейс почти не се обади. Мичъл взе меча, за да го отнесе в американското посолство, а Чейс и Нина отидоха в апартамента на Ервин и Бригите Фонтана.
Нина гледаше през вратата как Чейс говори с родителите на Мици. Тя бе поискала да застане до него, да сподели вината, но независимо от молбите й той бе отказал, като настоя сам да разговаря с тях.
Бащата на Мици, висок, суров мъж, се беше върнал от Шанхай. Той стоеше мълчалив и прав зад стола на Бригите, стиснал с ръце облегалката и кокалчетата на пръстите му бавно побледняваха от стискането. В началото Бригите също седеше неподвижно. След това заговори и ръцете й започнаха да треперят. Нина беше твърде далеч, за да чуе думите й, но недоверието, изписано на лицето й, а и последвалият гняв говореха достатъчно. После се изправи и вдигна разтреперани ръце към устата си, докато Чейс отговаряше. Ервин потрепна и краката на стола изскърцаха по пода.