Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Очите на Чейс и Нина се срещнаха.
Тя направи последен опит да го достигне. Чейс успя да стигне въжето, дръпна го от ръката й и отново се наведе над задната броня. Вече бе освободил резервната гума от гнездото й; сега бързо размота въжето, бързо промуши единия му край между спиците на джантата и го върза на възел.
Още един прозорец се пръсна и посипа краката му със сняг и стъкла. Той не му обърна внимание и завърза другия край на въжето за теглича на джипа. Щяха да стигнат дърветата след секунди…
Той изпъшка отчаяно и хвърли резервната гума с всичка сила.
Тя се завъртя във въздуха и повлече въжето след себе си. Падна на няколко метра от шевролета и вдигна снежен прах във въздуха.
Снегоходите се приближаваха. Чейс се наведе, хванат здраво за теглича, и в този миг един куршум вдигна снежен гейзер само на сантиметри от главата му. Воят на хеликоптера се засили, ревът на двигателите на снегоходите отекна в надвисналите скали.
Мятащата се резервна гума профуча покрай едно дърво от другата страна на джипа, блъсна се в него и отскочи.
Въжето рязко се опъна и завъртя резервната гума два-три пъти около ствола на съседното дърво, преди окончателно да изгуби инерция и да падне на земята. Джипът рязко спря, килна се на една страна и се стовари до ръба на скалата, толкова близо, че през счупеното предно стъкло не се виждаше нищо друго, освен празнота. Центробежната сила принуди Нина да отпусне захвата си и я запрати към дупката. Тя изпищя…
Ръката на Мичъл се вкопчи в китката й.
Шевролетът продължи да се плъзга по дъга, като започна постепенно да се издига нагоре по хълма. Единият снегоход зави, за да избегне дърветата и се озова на пътя на трите тона смачкана стомана, които се забиха в него като гигантски чук.
Двете превозни средства се сблъскаха и грамадният джип отхвърли по-лекия снегоход назад. Водачът му излетя във въздуха, превъртя се над шевролета и прелетя над скалния ръб…
Попадайки право в перките на издигащия се откъм пропастта хеликоптер.
Само за миг мъжът се превърна в червена каша, която се пръсна на всички страни от въртящия се ротор. От удара хеликоптерът се завъртя. Носът му се заби надолу и машината се устреми към земята, въпреки отчаяните усилия на пилота да я стабилизира.
Перките се забиха в оголените камъни и се разхвърчаха на парчета. Хеликоптерът рухна върху скалата, размазвайки кабината и пасажерите си, превъртя се няколко пъти надолу по склона и избухна.
Ръцете на Чейс не издържаха. Той излетя през задната врата на джипа и падна на снега малко преди джипът да подмине дървото. Машината се удари странично в скалата, покривът й хлътна и тежката грамада отново се преобърна. Колелата му заораха в снега, изправиха го рязко и го запратиха във въздуха….
Вторият снегоход спря на сантиметри от ръба на скалата, колкото водачът му да излети от седалката и да се просне в снега, но в този миг бе размазан от шевролета, който се стовари отгоре му и най-накрая се спря окончателно, обърнат отново с колелата нагоре.
Чейс се изправи разтреперан и забърза доколкото можеше през стръмния склон към джипа. Подмина изоставения снегоход и доближи останките от шевролета. Дълга червена следа отбелязваше мястото, където машината бе прегазила водача на снегохода.
— Нина! Нина! Добре ли си?
Никакъв отговор. Той се наведе и надникна вътре.
Сплесканата кабина беше пълна със сняг и кал. Той огледа седалките.
— Нина!
Леко движение някъде отпред.
— Еди? — изпъшка Мичъл, замаян.
— Джак! Къде е Нина?
— Не знам. Аз… Не можах да я задържа.
Стомахът на Чейс се сви на топка.
— Ти добре ли си? — попита той, като се насили да провери първо неговото състояние, докато цялото му същество се стремеше към Нина.
— Така мисля… Доста съм посмачкан, но май няма нищо счупено.
— Добре. Ей сега се връщам. — Чейс се изправи и се огледа за годеницата си.
Разрови се из останките на джипа, отчаяно търсейки нещо, което не е с цветовете на снега, дърветата и металните останки.
— Нина! — Той се обърна на другата страна и продължи да се върти, докато всичко пред очите му не се сля в едно петно…
Червено.
Не кръв, а кичур от червената й коса, който се подаваше изпод една снежна пряспа на няколко ярда от него.
Той хукна нататък, снегът скърцаше под краката му. Нина беше просната на студената земя, излетяла от джипа при преобръщането му. Лежеше по корем, без да мърда.