Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Остави ме на мира! Откъде да знам, че така ще стане!
Мичъл се бореше с дръжката на вратата.
— Заклещила се е. Рамката се е изкривила.
Нина се опита да отвори своята врата, но резултатът беше същият. Колата продължаваше да се пързаля по снега, като постепенно набираше скорост. Чейс пропълзя до задната врата.
— Ще отворя багажника. Джак! Намери ръчката за капака!
— Какво?
— Предният капак, на двигателя! Като се отвори, ще подейства като спирачка!
Мичъл се обърна, за да търси ръчката, а Чейс захвърли настрани аварийното въже за теглене, което изпадна от багажника. Покривът се разтресе под краката им — джипът бе преминал през неравност.
— Намерих я! — извика Мичъл. Той дръпна ръчката и капакът падна на земята пред предното стъкло и заора в снега. Шевролетът забави движението си, но не спря. От двете страни на капака се разхвърчаха снежни струи, но гравитацията и трите тона на преобърнатия джип продължаваха да ги теглят към пропастта.
— Въртим се, по дяволите! — изкрещя Нина. Капакът на двигателя се заби в една снежна пряспа и колата се завъртя като луда. Дърветата, които растяха по склона, се приближаваха към нея с ужасяваща бързина.
Изведнъж й хрумна нещо. Тя се сви под седалката и се опита да достигне до дръжката на вратата зад нея.
Чейс успя да стигне до вратата на багажника и натисна дръжката. Тя се отвори; той се пресегна и я натисна надолу като подвижен мост.
До ушите му достигна ревът на мотори: снегоходите приближаваха.
А над главите им се снижаваше хеликоптерът.
Нина натисна дръжката. Задната врата леко се отвори. Тя я блъсна силно. В кабината се изсипа сняг и напълни очите й. Тя примигна и натисна още по-силно, а шевролетът се завъртя настрани и ускори още повече.
Нина използва отворената врата за кормило и леко промени маршрута му. Предният капак също се включи в действието и автомобилът леко намали скоростта си.
В този миг вратата се удари в нещо, заровено под снега, и стъклото й се пръсна на парчета. Нина изпищя и отскочи назад. Но идеята й бе свършила работа и шевролетът продължи да се плъзга в права линия — поне засега…
Колата се блъсна в нещо голямо под снега и ударът отхвърли Нина и Мичъл към седалките. Склонът стана още по-стръмен и върху тях се посипаха нови предмети. Въпреки импровизираните спирачки те продължаваха да набират скорост. Тя погледна назад — и видя Чейс да се измъква през отворената врата на багажника. Тя си помисли, че ще скочи, но вместо това той се наведе назад и се пресегна към нещо под джипа.
— Еди! Какво правиш! Скачай, махай се!
Но загледан с присвити очи в хвърчащия сняг, Чейс нямаше никакво намерение да скача. Вместо това той се приведе над задната броня към резервната гума, монтирана към багажното отделение, когато внезапно осъзна, че скалата се приближава към тях със застрашителна бързина.
Хеликоптерът се снижи над скалата, за да може хората в него да се насладят по-добре на сцената на тяхната смърт. А отзад се разнесе ритмичното потракване на автоматични оръжия и воят на снегоходите, които доближаваха стрелците все повече…
Шевролетът се удари в скрита под снега скала и подскочи във въздуха. Стовари се на земята върху предницата си и предният капак се разцепи на две. Предното стъкло се пръсна на парчета, а джипът продължи да лети надолу по склона с предишната скорост.
В кабината се вихреше снежна буря, а Нина се опитваше да си пробие път до багажника. По някакъв начин Чейс бе успял да се задържи вътре и силуетът му се очертаваше на снежнобелия фон.
— Еди! — изкрещя тя. — Спасявай се, скачай!
Той се обърна.
— Не и без теб! — Джипът отново се удари в скала и едното странично стъкло се разби. — Подай ми онова въже!
Захващайки се за облегалките за глава, Нина се изтегли напред. Аварийното въже, което висеше от багажника, се мяташе като лудо при всеки подскок. Малко не й достигаше да го хване. Тя се протегна…
По корпуса на шевролета затракаха куршуми. Един от тях проникна през стоманата и с тъп удар се заби в седалката до главата й. Тя подскочи към въжето, което продължаваше бесния си танц. Този път успя да го сграбчи.
Използва го, за да се притегли по-близо и го издърпа. Чейс се наведе навътре и протегна ръка. Нина се опита да се хване за нея…
— О, мамка му! — каза Мичъл с гробовен глас. Чейс погледна напред. Дърветата се приближаваха с бясна скорост — както и скалата, която се намираше точно зад тях. — Ако ще правиш нещо, сега е моментът!