Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Върна се в кабината и се настани на командирското място. Закопча предпазния колан и започна да обмисля рискованата операция, която следваше да извърши след половин час. На сто и петдесет километра от турската граница трябваше да симулира заход за кацане на неконтролирано летище и щом се сниши до височина, неуловима от радар, да направи скоростна отсечка около двеста километра на север и отново да се издигне в обсега на радара, все едно е излетял от друго летище. После ще регистрира нов полетен план с фалшива позивна и така ще се превърне в американски чартърен самолет на път за Щатите през Канарските острови.
В доброто старо време съветските радари щяха да го засекат и нямаше да може да ги заблуди, но откакто СССР се разпадна, съвсем бяха занемарили контрола. Юри знаеше за „дупката“ в охраната около турската граница от осем месеца насам.
След границата го очакваха шест часа скука. Бордовият компютър ще направлява полета сам, а той ще си отдъхне и ще се порадва на превъзходния аероплан. А защо и да не подремне малко, та да бъде бодър и свеж след това?
В предстоящия въздушен бой и най-малката грешка можеше да се окаже фатална.
На борда на Полет 66
В 14:50 ч се обадиха от управлението в Далас, че самолетът може да напусне Исландия и да отлети за Западна Африка. Дик Роб уведоми стюардесите и ги помоли да повикат Холанд. Подвижният команден пост на базата потвърди, че е получил същото нареждане, и обеща да освободи пистата, щом пилотите се приготвят за полета.
Холанд влезе в кабината заедно с Барб.
— Поспа ли? — попита го Роб.
— Час-два. — Холанд се прозя и разтърка очи.
— Добре. Сега чуй последните новини. Имаме нов полетен план, очакваме да ни заредят с още триста пакета храна и да ни снабдят с някакви по-големи ножици…
— Ножици ли?
— За онова момче със счупения крак — каза Барб. — Кракът му се е подул. Швейцарският доктор се тревожи, че ще се наруши кръвообращението, и смята да му среже гипса.
— Ясно — кимна Холанд.
— Вече качват храната — добави тя и посочи сигналната лампичка, че задната врата е отворена.
— Обещаха да ни дадат и лекарства за тримата пътници, които са оставили хапчетата си в багажа — продължи да докладва Роб, разлиствайки записките си. — Заредени сме с гориво, резервоарите са пълни с вода, маслото и в четирите двигателя е проверено. Вече въведох и плана в компютъра. Можем да отлетим.
Холанд седна на мястото си.
— Барб, а по твоя преценка готови ли сме?
— Да, имам и добри новини. Все още никой от пътниците не се е разболял, макар че, доколкото разбирам, чак след двайсет и четири часа можем да очакваме симптоми.
— А духовете поуспокоиха ли се?
— Какво да ти кажа, Джеймс, някои хора са доста уплашени, но посланик Ланкастър е чудесен. Организира група доброволци, които се грижат за останалите. Оня, дето ти едва не го удуши одеве, си мълчи и кротува. Дори и пасторчето миряса, след като Ланкастър взе нещата в свои ръце.
— А мистър Ериксън?
— Накарах го да се обади у дома си. Тъжна работа, но сестрата на жена му прояви разбиране и се опита да му вдъхне кураж. Мисля, че близките му отдавна са били наясно, че Лиза е душевноболна. Той все още е в шок, но смятам, че ще се оправи.
Холанд насърчително я потупа по рамото.
— Барб, дай инструкции на стюардесите, подготви пътниците и потегляме. Всъщност… не съм сигурен, че като потеглим за Африка, решаваме въпроса.
— По-добре да потеглим нанякъде, ако ще и за Африка! — отсече Барб. — Нека видят хората, че нещо се прави. Това стоене тук ги съсипа. Седят и си мислят кой ще се гътне пръв.
Роб изчака Барб да излезе от кабината и се обърна към Холанд.
— Знаеш ли, Джеймс, много си мислих за глупостите, които ти наприказвах снощи…
— Не се безпокой — прекъсна го Холанд. — Сега е важно да се справим някак.
— Просто искам да знаеш, че можеш да разчиташ на мен.
— Благодаря ти, Дик.
В 15:45 ч, когато предстартовата подготовка беше приключила и боингът бе готов всеки миг да излети, най-ненадейно им се обадиха от Далас да останат на място до следващо нареждане.
— Дълго ли ще чакаме? — попита Холанд. — Моторите вече работят.
— Сигурно около половин час, докато Белият дом получи последно потвърждение от Министерството на отбраната, че летището в Мавритания е готово да ви приеме.