Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Бившият майор от Военновъздушните сили, който седеше до него в кабината, беше стар приятел. Напълно си заслужаваше петдесетте хиляди долара, срещу които осигури ястреба и уреди подробностите около излитането на гълфстрийма.
Компанията, инсталираща ракетите, нито за миг не се усъмни, че разговаря с личния пилот на принца. Пилотът щял да пристигне късно през нощта, за да извърши контролен полет, а самият принц щял да дойде на другия ден и да заплати остатъка от договорена сума.
Целият този театър отне секунди. Малко повече усилия бяха необходими, за да се увери Юри, че истинският пилот няма да кацне там по същото време и да го залови на местопрестъплението.
Юри спря ястреба на площадката пред хангара и загаси двигателите. Зад паркираните на предна линия самолети се открояваше величественият силует на гълфстрийма. Наоколо нямаше никой.
Двамата с майора бяха обсъдили подробно възможните варианти. Юри ще отлети с гълфстрийма, следвайки полетния план на ястреба. Ако нещо се обърка, тогава ще използва предварително заявения полетен план на гълфстрийма, а малко по-късно майорът ще напусне летището с руската машина.
Юри потупа приятеля си по рамото и се оттегли в задната част на самолета да се дегизира като арабин. Залепи си брада и мустаци, натъкми бялата кърпа върху главата си, взе едно куфарче и се запъти към самолета на принца.
Откачи розетката на подвижния електроагрегат и внимателно го избута встрани. Спусна предната стълба и взе да я изкачва. Беше неспокоен. Ами ако са се забавили с изпълнението на поръчката? Ако не са заредили самолета с гориво или, не дай си боже, не са го въоръжили?
Влезе в пилотската кабина, включи акумулатора и въздъхна с облекчение — горивомерът показваше пълен. Потърси новия панел за въоръжението и натисна бутона „състояние“. И тук всичко беше наред — четирите ракети бяха инсталирани и заредени.
Върна се на предната врата и тъкмо понечи да придърпа стълбата, когато видя, че някаква кола се задава по пистата.
Моментът беше критичен. Трябваше светкавично да вземе решение: да затвори вратата и да се скрие вътре с надеждата, че няма да го забележат, или да си изиграе ролята, за която се бе подготвил.
Колата ускори. Още секунда-две, и фаровете й щяха да го осветят. Юри вдигна куфарчето си, грабна едно фенерче и слезе долу. В същия миг колата закова до самолета. От задната й врата изскочи едър мъж и тръгна към него.
— Шейх Фарук Аким?
— Ахмед Амани, помощник и личен пилот на шейха — отвърна Юри на руски с арабски акцент.
— От контролната кула ни съобщиха, че има някой в самолета. Не ви очаквахме тази вечер — добави мъжът смутено.
— Бихте ли включили генератора? — попита Юри.
Човекът се поколеба за миг, после нареди на шофьора си да извърши операцията.
— Ако ни бяхте уведомили предварително, щяхме да ви посрещнем както подобава.
Юри се взря по-отблизо в лицето му и изтръпна. Та това бе Николай Сахаров — собственикът на компанията и бивш ръководен кадър в Съветското авиоконструкторско бюро! Двамата с Юри се познаваха много добре!
Юри сведе глава за поздрав по арабски и бавно и неохотно подаде ръката си, сякаш европейските обичаи не са по вкуса му.
Сахаров се здрависа механично и на свой ред се вгледа в Юри. Личеше, че напряга паметта си.
— Капитан Амани, срещали ли сме се някъде преди?
— Доколкото ми е известно, само сме разговаряли по телефона.
— Може би греша — каза Сахаров, макар и не докрай убеден. Пилотът наистина приличаше на арабин, но все пак имаше нещо познато в гласа му.
— Дойдох малко по-рано от шейх Фарук — поясни Юри, — защото бях в Европа да уреждам закупуването на няколко еърбъса. Освен за шейха работя и за Саудитските въздушни линии. Мое задължение е да решавам във всеки конкретен случай кому да поверим поддръжката и евентуалната модификация на самолетите ни.
Очите на Сахаров светнаха и той бързо забрави подозренията си. Ако този арабин наистина диктуваше сделките на Саудитските авиолинии, трябваше да спечели благоволението му, за да осигури допълнителни поръчки за своята едва прохождаща в бизнеса компания.
— Не се безпокойте, че сте пристигнали по-рано — усмихна се благосклонно.
— Да смятам ли, че вече сте приключили с гълфстрийма?
— Да, да — закима енергично Сахаров. — Извършили сме всички договорени подобрения. Оръжията са инсталирани и готови за експлоатация.
— Високо ценим партньори като вас, които изпълняват поръчките ни навреме. Шейхът ще пристигне утре сутрин към десет. След малко ще изпробвам самолета. Сигурно ще ми отнеме не повече от час. Надявам се, че сте уредили хотел наблизо?