Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Клекнал на палубата отдясно на Райън, Мъри му даде знак да форсира мотора на пълна мощност, след това, когато катапултът беше освободен, махна с ръка напред. Планерът се издигна във въздуха, полетя рязко надясно, след това се обърна по гръб на около двеста фута и се гмурна в свредел. Отвратителният остър неприятен звук от разбиването на Райън на земята беше заглушен от оглушителната експлозия на неговия товар от напалм. Стив и другите на палубата за излитане трепнаха от ужас, но наблюдаваха с нещо като болезнено очарование как оранжевото кълбо се понесе навън от точката на удара, след това се всмука навътре в себе си, повдигна се и се превърна в гъба от черен пушек и остави силуета на обезобразения корпус на скайхока в средата на кръг от горяща трева.
Стив се опита да преглътне, но гърлото му беше сухо. Той не се гнусеше от кръв или разкъсана плът и беше уверен в своята способност да убива, когато дойде това време, но все още не можеше да свикне с ужасната бързина, с която някой като Райън, живо, мислещо човешко същество, с което е говорил миг преди това, може да се преобрази в неузнаваема купчина овъглено месо. Джоди, Букър, Ятс, Уебър и сега Райън. Той си спомни с гняв думите на сестра си в Рузвелт: „Не се опитвай да ми казваш колко опасно е да бъдеш там и да се биеш с мюти“. Роз трябваше сега да е тук, да види какво беше останало от Райън. И щеше да разбере, че експедициите на пионерите не са „сладки разходки“, за каквито ги смяташе.
Хартман, командирът на ешелона, който беше видял касапницата на палубата за излитане и смъртоносното пикиране на Райън на редицата екрани в кабината, бързо реши, че загубата на трима планеристи за по-малко от пет минути е неприемливо голяма, така че включи видеокомуникационната система и погледна към Бакстър.
— Спрете въздушния удар и върнете всички на летателната палуба. Ще се опитаме да проведем атаката по друг начин. Пригответе се да изстреляте планерите по двойки. Вие ще останете на земята. С лошия късмет, който имахме досега, не искам да рискувам цялата си въздушна сила.
Бакстър прие променените нареждания и спря подемника, издигащ планера на Нейлър към палубата за излитане. Нейлър, който седеше в кабината, готов да изпита късмета си на руската рулетка, откопча коланите и изскочи навън с видимо облекчение. Бакстър също се почувства облекчен. Подобно на всички планеристи, той беше готов да посрещне смъртта във въздуха при изпълнение на задача — това беше постоянен риск, пред който бяха изправени всички. Но никой не искаше да бъде убит, докато седи в планера си, преди да е излетял. Това беше толкова безсмислено, колкото и да се подхлъзнеш на плочките в банята и да се удавиш с глава, заклещена в тоалетната чиния.
Хартман се обади по радиото на полковник Мур и му каза да се върне с хората си към „Дамата“ и да изградят нова защитна линия зад петте фургона, заседнали напряко в речното корито.
— Анвил Едно, всички групи прието, край — предаде Мур. Той веднага разбра какво възнамерява да направи Хартман и адски се надяваше, че ще изчака, докато се измъкне.
Командирът на ешелона се свърза с капитан Клей и му нареди да изтегли отделенията си от главното сражение, така че да може да подсили и задържи позицията по течението. Накрая Хартман успя да хване Барбър с една от външните камери и му каза какво ще направят. После попита:
— Как е?
— Трите фургона на опашката са освободени — изтощено отвърна Барбър.
— Това не е достатъчно, Стю — сопна се Хартман. — Казах шест.
— Ще направим всичко възможно — отговори първият инженер. — Имам осем убити, петнадесет ранени и…
Хартман го прекъсна.
— Стю, не ми трябва статистика, трябват ми реални резултати, ясно ли е? Просто го направете.
От високоговорителя се чу гласът на Клей:
— Анвил Две, контролираме по течението.
— Прието, Анвил Две — отговори Хартман. — Смажете ги. Никакво преследване, край.
Клей отново се обади по радиото.
— Анвил Две. Не безпокойте „Лейди Лу“, ако обичате. Нямам къде да избягам.
От думите му напрежението в кабината спадна и по лицата на заместниците се появиха усмивки.
— Бойна готовност на първа до осма, мистър Форд — каза Хартман. — Дайте картина.
Вторият инженер по системите активира контролния пулт и отчете показанията.