Укротителят на лъвове
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191509843
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Укротителят на лъвове». Краткое содержание книги:
– На Марта не ѝ пука – каза Моли глухо.
Юнас спря да я гали и дръпна ръката си.
– Искаш да кажеш, че всички мили, които сме пропътували, цялото време, което сме изразходвали, не се броят? Мама... Марта е вложила нечувано много пари и време в твоите състезания, така че е крайно неблагодарно от твоя страна да говориш така.
Сам чу, че гласът му звучи остро, но дъщеря му все някога трябваше да порасне. Моли се изправи бавно. Изглеждаше изумена, че той ѝ говори с такъв тон. Отвори уста, сякаш за да възрази, но после сведе поглед.
– Извинявай – каза тя тихо.
– Прощавай, какво каза?
– Извинявай!
Плачът се насъбра в гърлото ѝ и Юнас я прегърна. Знаеше, че я е разглезил, и осъзнаваше, че е допринесъл за развитието както на добрите, така и на лошите ѝ страни. Но сега Моли постъпи правилно. Трябваше да се научи, че в живота понякога се налага да преклониш глава.
– Няма нищо, миличка... Да слезем ли в конюшнята? Трябва да тренираш, ако искаш да биеш Линда Бергвал. Тя не бива да си мисли, че мястото на трона ѝ е гарантирано.
– Да... – каза Моли и избърса сълзите с ръкава си.
– Хайде, ела. Днес съм свободен и си мислех, че мога да дойда на тренировката. Мама те чака долу със Сироко.
Моли провеси крака от ръба на леглото и Юнас видя как състезателният инстинкт проблясва в очите ѝ. По това си приличаха. Никой от тях не обичаше да губи.
Когато стъпиха на покрития манеж, Марта вече ги чакаше до оседлания и готов Сироко. Погледна демонстративно часовника.
– Мадам благоволи да се появи. Трябваше да си тук преди половин час.
Юнас погледна съпругата си предупредително. Една непредпазлива дума и Моли можеше да се втурне обратно в леглото и пак да се нацупи. Видя как Марта води спор със себе си. Мразеше да се нагажда към дъщеря си, както мразеше и да не взема участие в отношенията ѝ с Юнас, макар последното да беше по неин собствен избор. Но също така обичаше да печели, дори това да ставаше чрез дъщерята, която никога не бе искала и не бе разбирала.
– Подготвих трасето – каза тя и остави коня в ръцете на Моли.
Тя се метна с лекота на седлото и хвана юздите. С помощта на бедрата и петите си подкани Сироко, който веднага ѝ се подчини. В мига, в който се покачеше на гърба на някой кон, намръщената тийнейджърка като че ли изчезваше и на нейно място се появяваше силна млада жена, уверена, спокойна и сигурна. Юнас обичаше да вижда тази промяна.
Качи се на трибуната и седна, за да може да наблюдава работата на Марта. Тя инструктираше компетентно дъщеря им и знаеше как да извлече най-доброто както от нея, така и от коня. Моли притежаваше естествен талант за всички аспекти на ездата, но Марта бе тази, която облагородяваше заложбите ѝ. Изглеждаше фантастично, докато стоеше на манежа и с кратки инструкции караше Моли и Сироко да летят над препятствията. Състезанието щеше да мине добре. Бяха отличен екип – Марта, Моли и той. Почувства как добре познатото очакване и напрежение изпълват бавно тялото му.
27 Американски психолог, водещ на телевизионно токшоу. – Б. пр.
* * *
Ерика седеше в кабинета си и преглеждаше дългия списък със задачи. Ана ѝ каза, че с децата могат да останат и цял ден, ако се налага, и Ерика побърза да приеме предложението ѝ. Имаше толкова хора, с които трябваше да говори, както и толкова материали, които трябваше да прочете. Искаше ѝ се вече да е по-напреднала. Тогава може би щеше да разбере защо Лайла събира всички онези статии. За миг си бе помислила дали да не кара направо и да я попита, но после осъзна, че това няма да доведе до нищо. Тръгна си от затвора и се прибра, за да опита да научи нещо повече.
– Мамооо! Близнаците се бият!
Гласът на Мая я стресна. Според Ана децата се бяха държали направо примерно, докато Ерика я нямаше, но сега май щяха да се избият там долу.
Слезе по стълбите, взимайки по няколко стъпала наведнъж, след което се втурна във всекидневната. Мая стоеше и зяпаше малките си братя, които се биеха на дивана.
– Мамо, искам да гледам телевизия, а те развалят всичко. Искат да държат дистанционното и постоянно изключват телевизора.
– Така значи – викна Ерика малко по-ядосано, отколкото възнамеряваше. – Тогава най-добре никой да не гледа телевизия.
Тя отиде бързо до дивана и издърпа дистанционното от ръцете им. Момчетата я погледнаха учудено и в хор завиха с цяло гърло. Ерика преброи бавно до десет, но усети как потта и раздразнението избиват на повърхността. Ако не го изпитваше на свой гръб, никога не би могла да си представи какво изпитание за търпението е да бъдеш родител. И се срамуваше, че за пореден път наказва Мая за нещо, за което не е виновна.